В живота има лоши и добри неща. В един момент, човека реши, че е оторизиран да бъде бог - т.е. да решава кое е добро и кое зло. Стигнахме дотам да отричаме правото на природата на последна дума. И сега тези нещастни същества плащат. Плащат, а ние се правим на "хуманни". Кое е по-хуманно, ужасен край, или ужас без край? На "нормалните" ни дават избор, а на такива ЖИВИ същества, това йм е отнето. И кой го решава? Държавата. Тя е умна, тя е хуманна, тя е безгрешна, тя е...... Дали? Аз не вярвам! Знам, колко е лично, когато става дума за детето ти. Аз самият прекарах един кошмарен месец когато се роди сина ми. Бог бе решил, а докторите му помогнаха, да има възможност да бъдем заедно. Не пожелавам на никого подобни емоциии! Но това в материала, приятели е изродщина. Няма оправдание за наличието на такива събития, умишлено направени от "човек". И проблема е в системата. Ние си мислим, че можем да определяме съдбата си, да определяме кое е добро и зло, да създаваме живот от майка- без баща, по дяволите, да определяме като семейство двама педали, или две лезбийки, да решаваме кой да живеее, да решаваме кой да умре, да бърникаме в генетиката - където нищо не ни е ясно, да бърникаме в мозъка -където още по-малко ни е ясно, да казваме на семейството- кое е важно за детето йм...... Мислим се за богове. А имаше в библията предсказание какво се случва с такива твари. Ще ни се случи!
http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/obshtestvo/2013/08/24/2128047_poniakoga_te_se_zavrushtat/
Когато на 24 юни 2003 г. тригодишният Петър* е приет в "Пирогов", вече е късно. Лекарите установяват некроза на дясната ръка и я ампутират, за да спасят живота на детето. Виждат следи от въжета и охлузвания. По-късно ще се разбере, че дежурната сестра е обвила ръката на Петър с терлик и я е завързала за леглото, за да не си бърка в устата. И че вероятно това е било практика дълго време. Според лекарите детето е страдало и от системно недохранване. Петър боледува от детска церебрална парализа. Само дясната му ръка е била подвижна. Петър тогава живее в дома за медико-социални грижи за деца (ДМСГД ) "Св. Иван Рилски" в квартал "Лозенец" в София. Там е от раждането си. Директор на лечебното заведение от 2001 г. е д-р Маргарита Джурелова. Въпреки случая с Петър тя остава на поста си до 2011 г., когато се пенсионира - няколко месеца след като бебе от дома е прието в "Пирогов" с "опасност за живота" след изгаряне от вряла вода. Детето е заведено в болница три дни след инцидента.... и т.н.
Няма коментари:
Публикуване на коментар