Монополите

          Има два основни вида монополи, естествени - произтичащи от невъзможност за постигане на доставки от различни източници, и регулаторни - заради различни регулации на държавата. За първият тип, пример е водоснабдяването. За вторият - примери колкото искаш , но например производството на ядрени оръжия. Проблема с монополите е , че те не работят в пазарна среда. Там имаме насилствено наложени цени, в които потребителят не може да влияе чрез търсенето, защото продукта на монопола няма алтернатива, а без самият продукт, човек физически не може да съществува. И така какъв е проблема. Всеки човек, се стреми да създаде такъв монопол. Например, майстора трудно се съгласява да .....

предаде занаята си , ако не печели от това. В сегашното общество, стремежът към монопол е стигнал до уродливи размери. От продажбата и производството на хляб, до електричество и каквото се сетите. Къде е държавата ? Тя е в химикалката на незнаен чиновник. Нито е избиран, нито носи материална лична отговорност. Наскоро стана дума, че един такъв, е платил-с нашите пари- фактура за 100 милиона лева(!!!!), за сероочистка на "Бобов Дол". Как и при какви правила е неясно. Тренчев каза, че са му предлагали 100 хиляди лева, за да прокара решение с което да се увеличи цената на купуване на ток с 0,10 лева за някаква малка централа в Северна България. Има милиони примери, за това как монополите корумпират политици и чиновници. Затова, те трябва да са обявени извън закона. Най-хитрият начин за ограбване от монополите, е чрез т.нар. търговска тайна. Как търпим да има тайна по повод на харченето на обществени пари, е голяма загадка ! Не може да се търпи положение в което пари от мои данъци и такси се харчат на тъмно, без да мога да питам как се харчат. Освен че развращават бюрокрацията, монополите нанасят щети на цялата икономика чрез по-високи цени, и чрез убиване на иновациите. Без това което те предоставят, например ВиК, не може. Освен това разходите и приходите им се определят адмистративно, а това означава че се определят от някой безименен чиновник. От там нататък, е близка връзката с корупцията и безмерните печалби. Има и друг ефект - всички искат да създадат подобен монопол. В началото се опитват да създават картели /на тема цени и търговски условия/, по-късно големите риби изяждат по-малките, и се пръква поредният монопол.
Когато имаме естествен монопол, той трябва да бъде обществена собственост. Не държавна , а обществена. При държавната собственост, имаме назначени чиновници в едно търговско дружество с например 100% държавно участие, които подписват фактурите и други чиновници които ги надзирават. При обществената собственост, трябва да се работи извън понятия като печалба, обороти, работни места, и пр., изобщо извън правилата на Търговският закон. Едиственият резултат, трябва да бъде постигане на един, строго определен стандарт. Гласува се бюджет/като общинският/ , и се гонят определени цели. Ако се постигат, добре, ако не, се сменя управляващият. Не е чак толкова сложно. Това е същото като работата на която и да е администрация, общинска, държавна и пр. Те не работят за печалба, а за постигане на определен стандарт при предоставяне на услуги. Резултата е, че ще има пряк контрол върху постиганите резултати от легитимно избраните представители и от обществото.
Ето извадка от статия по тази тема :
http://www.bullionbullscanada.com/intl-commentary/25855-austerity-insanity
Монополите се развиват, и в момента имаме олигополи. Това са международни престъпни структури, които работят с една цел - получаване на субсидии от държавите в които са се впили. Как се прави това?  Едно правителство (платено от олигарсите) плаща субсидии на даден корпоративен олигарх. Тогава, друго правителство (също купено от олигарсите) предлага по-голяма субсидия на уж "конкурентен" приятел-олигарх и "войната" е готова. /Пл.Н.Виждаме го когато пищят американската фирма Боинг и европейският производител Еърбъс. Първо единият се оплаква, и когато получи субсидия започва да плаче другият и така вече десетки години. Виждаме го и когато се субсидират инвеститори тип "клас А", "клас Б" и всякакви други с обяснението за привличане на инвестиции и създаване на работни места./  Олигарсите са открили, че те могат да бъдат много по-ефективни паразити, като станат олигополи, отколкото да бъдат прости монополи, тъй като олигополите могат да играят тази безкрайна игра за "изнудване за субсидии". Ако едно правителство откаже да им даде има друго правителство. По този начин всяка група от политически лакеи, просто продължава да повишава нивото на корпоративното благосъстояние. Каква е заплахата, която тези изнудвачи използват в тази безкрайна игра на ескалацията на искания за корпоративно благополучие? Ако една група от политически лакеи не се съгласи с корпоративният рекет, олигарха заплашва че ще започне да уволнява работници. В нашата глобална икономика, наситена с тези олигополи, работниците са станали заложници: дай ми всичко, което искам, или работниците ще бъдат уволнени. Политиците са , дори по-лоши лицемери. Нашият проблем е масивната, структурна безработица която може да бъде прекратена още утре, ако олигарсите дърпащи конците на тези кукли спрат използването на масовата безработица, като средство за постоянно депресиране заплатите на работещите хора. Как? По същият начин, по който структурната безработица е бил елиминирана в нашите икономики някога в зората на индустриалната революция: чрез редовно съкращаване на работната седмица. Тогава се работеше седем дни в седмицата, дванадесет часа на ден (80 + часа седмично) , а сега е 40-часова работна седмица, и нещата се подобриха. Ние със сигурност няма да стигнем до решения, чрез удължаване на продължителността на работната седмица, както наскоро беше направено във Франция от Никола Саркози. Когато става дума да се освободим от тези корпоративни паразити, примерите са навсякъде около нас, и да се сложи край на нездравословните зависимости - ще има известна болка и жертви в краткосрочен план, така че да може да се възстановим по-дългосрочен план. Това е като Алкохолиците, които минават през отказване да се овладее тяхното пристрастяване. Корпоративните олигарси обаче са далеч по-лоши от пристрастяването, тъй като те старателно са се укрепили в нашите правителства, в нашите общества, в живота ни. Те са рак, и както при всички ракови заболявания са свързани с неприятни алтернативи: лъчетерапия, химиотерапия, дори операция. След като бъдем диагностицирани с рак, ние доброволно се подлагаме на тази болка и жертва, защото ние напълно разбираме изричният избор който ни е бил даден. Убийте рака, или ракът ще ни убие. Нито един от тези олигополи не е "твърде голям, за да се свие", и е още по-абсурдно да се предположи, че някой от тях е "твърде голям, за да се раздели". В действителност, във всеки рационален свят само паразитите са тези, които виждат себе си като твърде големи, за да фалират или да се свият. Във всеки рационален свят има само един рационален отговор на паразитите: изтребление. Само след като сме се отървали от паразитните олигарси и техните милиарди за войни, трилиони в спасяване и трилиони в лихвени плащания, ще имаме възможност за връщане към икономическо здраве. Алтернативно, можем да продължим да носим кръста на икономическото робство, който олигарсите са създали за нас. Изборът е ясен.