Сътрудници

понеделник, 11 февруари 2013 г.

Мъгла, сумрак, и светкавици видими за който ги разбира.


http://www.testosteronepit.com/home/2013/2/10/what-do-they-know-that-we-dont.html
Петък вечер, и когато никой не е трябвало да обърне внимание, Google обяви, че Изпълнителният директор Ерик Шмид ще продаде 3.2 милиона от своите акции на Google през 2013 г., това са 42% от 7,6-те милиона акции, които притежава в края на миналата година, след като вече продаде 1.8 млн. акции през 2012 година. Но защо ще продаде 5 млн. акции, около 53% от своята собственост в Google, при търговия на акциите близо до най-високата си стойност досега?Google ни обясни според Wall Street Journal , че това е "Рутинна част от дългосрочната му стратегия за диверсификация и ликвидност на отделните активи". Успокояващи думи. Нищо друго освен "рутинна диверсификация на активите". Въпросите ?
           Рутинно? Той не продава през 2008 г., когато пазарът е в трясък. Той не продава на дъното, в началото на 2009. И той не продава през останалата част на 2009 г., когато акциите на Google се покачваха, нито през 2010 г., когато те продължаваха да се издигат. През 2011 г. той продаде около 300 000 акции, което
може да се приеме просто като грешка при закръгляне на своята собственост /става дума за 7,6 милиона акции все пак/. Но през 2012 г., той отвори клапана, и през 2013 г. той ще отвори цели шлюзове. Така че това не е "рутинно".
          Ликвидност? През 2012 г. той спечели около $ 1.2 млрд. от цената на акциите си, и ако той може да ги продаде през тази година по текущата цена, той ще има още 2,5 млрд. долара. 3.7 млрд. долара общо. Какви точно нужди има за такъв вид ликвидност ? Той може да си купи Боинг 787/Дриймлайнер/, ако въобще някога отново разрешат на този самолет да лети, плюс няколко замъци, десетки ръчно изработени екзотични коли .... И това трудно би могло да нарани и част от тази сума.
           Диверсификация? Разбира се, не трябва да се слагат всички яйца в една кошница. Въпреки, че на него не му трябваше разнообразие от 2008 до 2011 г., и сега той трябва да разнообрази спешно. Пейзажът се е променил. И той реагира на него. Той може да диверсифицира в облигации например, което ще му гарантира загуба след като се отчете инфлацията благодарение на Фед. Или пък може да купи много злато или безброй други активи, които той си мисли, че имат повече смисъл, отколкото акциите на Google с тяхната текуща цена.
Така че, ние сме оставени да се чудим дали има нещо, което се очаква да се случи с Google, и далновидните директорите с феноменално разбиране на компанията и индустрията, може да виждат на хоризонта. Google е заложил много пари в стартиращи компании, зелена енергия и други слисващи проекти. Той може да се тревожи, че няма да спечели, че те ще трябва да погасяват баланса си с цената на огромни отписвания. Той може да се тревожа за един милион неща.
Но фактът, че той не продаде почти нищо по време на бичия пазар от 2009-2011 предполага, че той може би вижда нещо отвъд Google. Малките инвеститори загубиха много в последната катастрофа. В края на силите им, те излязоха над дъното, и останаха на позициите си по време на следващият подготвителен период. Но сега, те са докарани до отчаяние от политиката на нулев лихвен процент на Фед, тъй като инфлацията е унищожила техните печалби, които и така почти нищо не връщат. За да се спре процеса на бавно, но сигурно губене на пари, те влязоха във фондовият пазар отново, купиха акции които се продаваха,  само за да се изправят отново пред риск от загуба на много пари . Това е политиката на Фед всеки път. Те не се погрижиха за тях през 2000 г., когато пазарът бе разрушен от куп млади парвенюта, които бяха придобили неоснователно и ненужно богат. Нека да губят. Те не го направиха отново по време на финансовата криза. Нека да губят. Само, че когато кризата започна да удря техните близки приятели, те се изнервиха и им дадоха трилиони.
Г-н Шмит/Изпълнителният директор на Google - Ерик Шмид/ не е сам. Корпоративнитe вътрешни фактори "агресивно продават своите акции", съобщи Маrк Hulbert. И те гo правят "с обезпокоителни темпове." Съотношението  Продава /Купува е нараснало до 9.2-към-1; вътрешните инвеститори продадоха над 9 пъти повече акции, от тези които купиха. Те бяха агресивни продавачи за седмицата. През декември, когато съотношението бе 8.38-1, може и да са били резултат на постановките свързани с повищаването на данъците през тази година, но последното съотношение е още по-лошо. Бяха чути успокояващи гласове: " не се притеснявайте ", казаха те.
Но г-н Шмидт и колегите му в горната част на корпоративна Америка, много от тях мулти-милиардери, са изключително добре свързани не само помежду си, но и с Фед, чиито дванадесет регионални Федерални резервни банки, те притежават и контролират. За самото общество, има неясни и смесени сигнали, дали Фед може най-накрая да спре пиянската ярост, или единственото което се очаква е завършването на Великата Ротация на акции от умните пари, към парите на мама и парите на непрофесионалистите. След като това приключи, пазарите са без значение. Но за г-н Шмид и неговите приятели, сигналите може да не са били неясни и смесени, а ясни и действени. В другия край на спектъра на доходите: въпреки оптимизма разпалван в медиите и в някои квартали на Вашингтон, ние имаме индикация и указание на икономическите данни, че американските работници не са се възползвали от какъвто и да е отвратителен напредък в БВП. Но сега знаем, и то от устата на първите: те са затънали в нова реалност, която се влошава.

Няма коментари:

Публикуване на коментар