Поиграх си с този пост, защото ми се струва, че е доста интересен анализа. Дано не ви отегчи! Пл.Н.
Допълнено - След като публикувах този пост, видях и различно мнение, което ще гледам също да публикувам скоро. То, всичко е дискусия, защото ония които знаят всичко ни докараха до това дередже. Така че мнения много и различни.Пл.Н.
Допълнено - След като публикувах този пост, видях и различно мнение, което ще гледам също да публикувам скоро. То, всичко е дискусия, защото ония които знаят всичко ни докараха до това дередже. Така че мнения много и различни.Пл.Н.
6 декември 2011 г.
Етап Две в разгръщането на драмата в Еврозоната започва тази седмица, след като лидерите на срещата на високо равнище на ЕС обявиха спешни мерки, за да се предотвратят по-нататъшни сътресения на пазара. Защо внезапно имаме спешност? Това е защото германската Бундесбанк е на път да се изчерпи, в капацитета си да отпуска заеми на повече средства за закъсалите правителства.
В резултат на кризата през 2008 г., някои национални централни банки, особено тези в Гърция, Ирландия, Италия, Португалия, и Испания (GIIPS), драстично увеличиха заемите си за финансовите институции. За финансирането на тези заеми, централните банки на GIIPS, заемаха главно чрез ЕЦБ от други централни банки, по-специално от Bundesbank. С цел да се финансират тези заеми, Бундесбанк продаваше притежаваните от нея германски активи. На фигура 1 е показано състоянието между декември 2007 и септември 2011 г. Централните банки на GIIPS увеличиха заемите си за местни финансови институции с близо 300 млрд. евро. За разлика от това, запасите от брутни немски активи в баланса на Bundesbank, паднаха рязко до най-ниското си ниво в историята.
Лош знак - което може да постави на сцената втори етап от разгръщането драмата в Еврозоната - е фактът, че Bundesbank скоро ще изчерпи запасите от ценни книжа, които могат да продадат, за да финансира допълнителни заеми за Евросистемата. В този момент, Бундесбанк може да продаде своето злато или да увеличи депозитите, които отнема от частният сектор. Най-вероятно, обаче, Бундесбанк ще бъдат изправени пред силен натиск от страна на германската общественост срещу такива действия. Следователно, се появява криза в еврозоната и въвеждането й в следваща фаза, в която политиците чувстват необходимостта от нови мерки, за да се предотврати сътресение на пазара.
С цел да се анализира динамиката на паричната система в рамките на еврозоната, помислете за типичния баланс на централната банка. Както е показано в таблица 1, активите включват злато и международните резерви. Второ, те включват държавни облигации и частни ценни книжа, както и други активи, които централните банки могат да купуват и продават на свободния пазар. По-малко известни, но количествено много важни, са вземания на централната банка по Евросистемата - "TARGET-претенции". Тези целеви претенции възникват, когато международните покупки на стоки или активи не са незабавно прихващани от частния финансов поток. На следващо място, Пасивите на централната банка включват парите в обращение, депозитите от финансовите институции, както и задълженията на TARGET при Евросистемата. За да се избегне объркване, ние бихме искали да се изясни, че размера на баланса на централната банка - също известен като "парична база" - не е равен на "паричното предлагане".
Таблица 1. Баланса на централната банка
Активи Пасиви
1. Злато и 1.Пари в обращение
международни резерви
2.Частните ценни книжа, 2.Депозити от частните
собственост на централната кредитни институции
банка
3.Държавни ценни книжа, 3. Заеми от Евросистемата (TARGET
собственост на централната задължения)
банка
4. Други активи 4. Други пасиви
5. Кредити за Евросистемата 5. Собствен Капитал
(TARGET претенции)
Както можем да видим на фигура 2, драстичният спад в ценни книжа, държани от Бундесбанк се съпътства с рязко увеличение на кредитите от Бундесбанк за Евросистемата: ценните книжа на Бундесбанк са намалели от 268 милиарда евро през декември 2007 г. до 21 млрд. евро през октомври 2011. Междувременно, се увеличиха с близо 400 млрд. евро заемите към Евросистемата. Последната цифра е по-голяма, защото Бундесбанк привлече средства от частния капиталов пазар - с приемането на депозити - както е показано на фигура 3 по-долу.
По принцип, ограничение за размера на вземанията от Евросистемата които могат да се акумулират от Бундесбанк, се равнява на активите в баланса й плюс сумата, която тя може да взема като заеми на капиталовите пазари. Натискът от немската общественост обаче, може да попречи на Bundesbank да достигне теоретичната граница. Има няколко политически прагове. Първият е, когато запасът от облигации в Bundesbank удари нула. Както е показано в таблица 2, този праг е достигнат. Дори и преди кризата от 2008 г. запасите на облигации в Bundesbank е практически нула. Вторият праг е достигнат, когато са изчерпани запасите от заеми на Bundesbank от частния сектор. Както описахме по-горе, наличността от кредити на частни кредитни институции, е паднала до почти нула. В края на октомври 2011 г., възлиза на 21 млрд. евро.
На следващо място, Bundesbank може да продаде злато (в момента за 132 милиарда евро) или международните си резерви (49,5 милиарда евро). Въпреки това, тя яростно отказа да направи това в разгорещен дебат с другите членове на еврозоната през октомври миналата година. Вместо своите авоари от злато, Bundesbank стана нетен длъжник в частния вътрешен капиталов пазар, както е показано на фигура 3.
Таблица 2. Баланс Bundesbank В милиарди евро
Активи 2006 2007 2008 2009 2010 Oct 1, 2011
Общо 373 483 612 588 629 773
Злато 53 62 68 84 115 132
Резерви 31 37 94 42 47 50
Частните ценни
книжа, собственост
на централната
банка 256 268 277 224 83 21
Държавни ценни
книжа, собственост
на централната
банка 4 4 4 4 4 4
Други активи 3 13 22 20 46 70
Еуросистемата
вземания
(TARGET) 25 98 146 210 356 496
Пасиви
Общо 373 483 612 588 629 773
Пари в
обращение 255 283 327 348 366 385
Депозити от частните
кредитни
институции 48 109 166 112 146 212
Други
задължения 64 83 90 114 151 168
Капитал 5 5 5 5 5 5
Фигура 3. Bundesbank се превърна в нетен длъжник на частните кредитни институции
Механизмът
Както описахме в Европейския паричен съюз, запасите от ценни книжа, държани от централната банка може да се увеличат в страните-членки, въпреки че ЕЦБ не може да провежда експанзионистична политика за еврозоната като цяло. Това творение на паричната база, не се извършва чрез печатната преса, както в стари времена, а по електронен път. За да илюстрираме механизма, да разгледаме следния пример.
Имаме собственик на гръцки държавни облигации, който ги използва като обезпечение за заем от търговска банка. Тя от своя страна заема от Банката на Гърция. Гръцката централна банка прехвърля чрез ЕЦБ на Bundesbank тези облигации, която на свой ред депозира заема в банкова сметка във Франкфурт на името на гръцкият заемополучател. В резултат на това, Bundesbank получава "TARGET претенция" от ЕЦБ, а Централната банка на Гърция получава "TARGET отговорност" в ЕЦБ. Това вземане е обезпечено с обезпечение - гръцки държавни облигации - депозирани в ЕЦБ, които преди това са били във владение на гръцкият жител. Чрез тази операция, увеличението на запасите от ценни книжа в банката на Гърция е съчетана с намаляване на ценни книжа в баланса на Bundesbanks. Bundesbank продава някои от своите активи, за да бъде в състояние да депозира средства в сметката на частният гръцки граждани. В резултат на това германските активи се заменят със залог в ЕЦБ (TARGET вземания) в счетоводния баланс на Bundesbank. Общата паричната база в еврозоната обаче, не се повлиява в този пример .
Фигура 4 показва драматичното нарастване на кредитите от немската Бундесбанк и Холандската централна банка, към Евросистемата. От 2007 г. до септември 2011 г. пасивите на TARGET GIIPS в ЕЦБ са се увеличили с 329 милиарда евро, а TARGET претенции на Германия в ЕЦБ са се увеличили с 404 милиарда евро, а тези на Холандия със 75 милиарда евро. Тези цифри са изключително големи. TARGET пасивите на GIIPS са в размер на 63% от общия състав на ценните книжа, притежавани от централните банки в тези страни.
И сравнение на фигури 2, 3, и 4 разкрива, че през периода от 2007 г. до третото тримесечие на 2011 г., увеличението на TARGET претенции на Bundesbank, в ЕЦБ води до намаляване на кредитите към частния сектор, плюс това има нарастване на депозитите които са необходими, от кредитните институции.
Какви са границите на този механизъм?
По принцип небето е граница. Де факто, обаче, този паричен процес може да бъде изправен пред политическа граница. Ние описахме ограниченията, пред които Бундесбанк е изправена. На следващо място, ние смятаме, перспективата на GIIPS и ЕЦБ.
Фигура 4. Вземания от Евросистемата (до септември 2011 г.)
Колко дълго могат да се натрупват от централните банки на GIIPS, TARGET пасиви към ЕЦБ?
На теория, докато те имат обезпечение, което е приемливо за ЕЦБ, което е общият обем на държавния дълг, плюс други търгуеми активи (като ипотечни ценни книжа), които са признати от ЕЦБ. Ако централните банки приемат правителствени облигации, националните правителства може да издават повече облигации, и да ги продават на частни банки. Банките от своя страна биха могли да ги използват като обезпечение да заемат средства от техните централни банки. Така, на практика няма ограничение за размера на държавни облигации на вътрешния пазар. Националните централни банки биха могли да ги използват като обезпечение, за да се натрупват “TARGET претенции” в ЕЦБ.След това помислете от гледна точка на ЕЦБ. Докато ЕЦБ приема държавни облигации и други търгуеми активи като обезпечение, експанзионистичната политика в периферията може да продължи. Друга възможност е, че с цел предотвратяване на прекомерно разширяване на заеми към финансови институции от националните централни банки, ЕЦБ би могла да спре да приема облигации, на страната като обезпечение. Ако това стане, ЕЦБ ще изключи от Евро системата за трансфер на TARGET. Такава страна, обаче, може все още да използва еврото като официална валута.
Политическите действия
До сега, заемите на Bundesbank позволиха на централни банки на GIIPS да купуват държавни облигации без съответното увеличаване на паричната база на Еврозоната като цяло, т.е., без печат от ЕЦБ на повече пари. Не след дълго, обаче, акциите на Bundesbank като вътрешни активи ще удари нула, и е много малко вероятно, че тя ще се съгласи да продаде своето злато или да заеме повече от частните капиталови пазари. В този момент, Bundesbank няма да бъде в състояние да предоставя кредити и повече средства за TARGET механизма на еврозоната. В такава ситуация, участниците на пазара могат да решат да прехвърлят средства от финансови институции във фискално слаби страни, в други "безопасни" страни като Германия. Тези трансфери може да се направят безпроблемно чрез TARGET механизма на ЕЦБ. Въпреки това, ако една критична маса от участници участват в такова изтичане на капитали от фискално слабите страни, планираната система ще бъдат претоварена. По принцип, спекулативната атака може да настъпи в рамките на един ден, и ЕЦБ ще трябва да поеме всички търгуеми ценни книжа от държави, които страдат от спекулативната атака. Тъй като ЕЦБ има относително малка капиталова база, не би била в състояние да закупи голямо количество активи от страни, които страдат от атаката.
В етап две от разгръщане на драмата в Еврозоната, новите мерки могат да включват отпечатването от ЕЦБ на повече пари, или издаване на еврооблигации, или разширяване на кредитни линии на МВФ за закъсалите правителства. Мотивът на такава политика, е за предотвратяване на спекулативната атака и предизвикване на промяна към добро равновесие. Тези действия ще купят известно време за икономически и фискални реформи, за да се осъществи. Въпреки това, както предишния опит предполагат, ако реформите не се проведат, тези мерки може да бъдат много скъпи за данъкоплатеца .
Няма коментари:
Публикуване на коментар