Япония на прага на хиперинфлацията

http://www.investor.bg/analizi/9/a/iaponiia-na-praga-na-hiperinflaciiata,148519/?page=1
Обикновено имам здрав сън, но един от проблемите, които не ми дават покой напоследък, е политиката на японското правителство, пише Скот Майнърд, инвестиционен директор на Guggenheim Partners, в коментар за Financial Times. Все по-дестабилизиращите...
решения на администрацията в Токио имат потенциала да предизвикат глобален финансов катаклизъм, който може да се окаже дори по-опасен от последната криза. Японското правителство избра рискована стратегия за обезценяване на йената, предвиждаща ръст на инфлацията до 2% и още по-голям фискален дефицит. Всичко това се прави, за да може страната да се справи с продължаващата от десетилетия хронична стагнация. Опасният коктейл, който представлява тази политика, целяща да поощри вътрешното потребление като в същото време насърчи производителността, заплашва да върне несигурността на глобалните финансови пазари. Нарастващата инфлация ще доведе до негативна реална възвращаемост по японските ДЦК, докато обезценяването на йената ще обезсърчи чуждестранните инвеститори. Това може да доведе до изтичане на капитали, тъй като инвеститорите със сигурност ще искат да избегнат негативните реални лихви по деноминираните в йени активи. Дори японските акции, които ще се окажат печеливши от новата политика, няма да успеят да привлекат инвестиции в твърда валута, тъй като инвеститорите ще хеджират експозицията си към йената. Никой от тези фактори нямаше да е проблем преди 10 години, когато Япония се радваше на силен ръст на спестяванията. Оттогава обаче процентът на пенсионерите спрямо работещото население се е увеличил и Япония вече не генерира достатъчно депозити, за да финансира дефицитите, предложени от премиера Шинзо Абе.В рамките на няколко години спестяванията в Япония вероятно ще се окажат по-малко от кредитите именно заради ефекта на застаряващото население. И тогава кой ще стимулира програмата за фискални стимули на Абе? При заложена 2% инфлация и необходимостта от разширяване на паричното предлагане Японската централна банка (ЯЦБ) ще е склонна да изкупува активи поне в краткосрочен план. След като ЯЦБ постигне заложената инфлационна цел, монетарната политика ще трябва да бъде нормализирана. Така програмата за изкупуване на активи на банката ще бъде редуцирана или прекратена. След като ЯЦБ се оттегли, лихвените проценти ще започнат да се повишават, за да бъде привлечен частен капитал.Размерът а японския публичен дълг е приблизително 230% от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната, а обслужването му поглъща 40% от приходите на японското правителство. Ако през следващите 5 години лихвените проценти се повишат с 300 базисни пункта – прогноза, която съответства на плана на Абе да повиши инфлацията от минус 1% до 2%, разходите по обслужването на японския дълг ще нараснат до около 80% от правителствените приходите с перспектива това съотношение да продължи да се увеличава. Какво означава този сценарий за останалия свят? В светлината на това, че ЯЦБ вече няма да е на пазара, а депозитите вероятно ще продължават да намаляват, за финансирането на дефицита си Япония ще се окаже зависима от чуждестранния капитал. Без този капитал лихвените проценти ще продължат да се повишават, с което дефицитите ще набъбнат допълнително и страната ще изпадне във фискална криза. Ако се стигне до там, Япония ще се окаже в незавидната ситуация да се налага да избира между това да преструктурира дълговете си или да продължи да печата пари, за да купува още облигации. Последната опция обаче означава по-висока инфлация и драматично обезценяване на йената. Перспективата за този избор ще дестабилизира не само азиатския регион, но и глобалната икономика като цяло. Икономики, чиято съдба може да се окаже сходна с тази на Япония, са САЩ, Великобритания и Западна Европа като цяло. Точно както дълговата криза се разпространи в Европа от Гърция, така и японската криза може да се пренесе в други части на света. Историята ни учи, че дългосрочната монетаризация на публичния дълг от страна на централните банки е формула за хиперинфлация. Повишаващите се цени в резултат на бързото нарастване на паричното предлагане може да породят до омагьосан кръг, който предполага печатане на все по-големи и по-големи количества пари, необходими за финансирането на правителствената дейност. Също така може да станем свидетели на криза на доверието в стабилността на йената за десетилетия напред. Ако тази прогноза се сбъдне, ще бъдем погълнати от глобална инфлационна спирала, която няма аналог на нищо, което сме преживявали досега.