Дълг или икономически растеж - това е въпросът.

Какъв въпрос - това е аксиома. Разбира се, ако понятията са еднакви. Дълга е робство, икономическият растеж е химера в условията на дълг. Разбира се тук аз определям като дълг, всичко което се харчи за потребление , над възможностите, а като икономически растеж - производството и потреблението на стоки за лична употреба. Изобщо не ме интересува колко самолетоносача са произведени. И т.н. И т. н. Затова при спор-искайте първо да се определят понятията. Напр. Какво е изневяра? Какво е БВПродукт? Какво е щастие ? Какво е просперитет ? Ще се учудите колко различни неща разбират хората зад уж еднакви понятия. И спорят, спорят.... А то, даже не знаят за какво.

Публикувам едно предълго изложение, което

показва следните неща:

1.Как в много наукообразни думи се обвива в мъгла истината

2. Изобщо не се опитвайте да вникнете в тезите които се излагат, това е икономическо порно от най висш “Кейсиански” вид.

3. Важното е да се знае как “професорите” харчат обществени средства / защото нали не мислите , че парите които получават , са от частни източници? / , за да направят мъгла от тези, които никой не разбира, или най-малко са спорни.

4. “Хубавите неща са прости”. Никога не го забравяйте. Иначе всеки специалист в дадена сфера, може да работи с професионален жаргон, неразбираем за обществото, и да се прави на много умен.

Оххх. Уморих се от темата. 

http://www.investor.bg/analizi/91/a/dylg-ili-ikonomicheski-rastej-tova-e-vyprosyt,151589/?page=2

Майкъл Боскин, професор по икономика в Университета в Станфорд, разказва пред Project Syndicate за връзката между дълг и икономически растеж и изследванията по тази проблематика.

В последните години противоречията за допуснатите грешки в доклада на икономистите Кармен Рейнхарт и Кенет Рогоф от 2010 г. определено е тъжен факт на фона на търсените денонощно добри новини относно фискалната политика на САЩ, Европа и Япония. В доклада им със заглавие „Растеж по време на дълг“ икономистите отбелязват, че икономическият растеж се забавя, когато държавният дълг достигне 90% от брутния вътрешен продукт на страната. Изследването съдържа грешки, открити от завършващ студент от Университета в Масачузетс. Авторите са принудени да поправят грешката си. Ефектът от това обаче остава незначителен, но все още икономически валиден. Докладът на Рейнхарт и Рогоф е малка част от огромните томове литература, в които увеличението на дълга се обосновава като рисково за икономиката. По-същественият въпрос тук обаче е изведената причинно-следствена връзка, а именно - състоянието на икономикта се отразява на фиска така, както данъчното облагане, разходите, дефицитите и дълговете оказват влияние върху икономическия растеж. Грешки в икономическите изследвания се срещат, но се установяват в самото начало. Понякога грешките се откриват чак, когато публикацията се използва на практика, какъвто е примерът с доклада на Рейнхарт и Рогов. Или пък се откриват тогава, когато вече изледванията са публикувани. Небезизвестен е случаят с Нобеловия лауреат Кен Ероу, който трябваше да коригира грешка в доказателството на своята Теорема за невъзможността. 

Икономистите използват различни методи при анализа на фискалните проблеми – стилизирани аналитични модели, макроиконометрични модели, пригодени за изчисление на обобщени данни (каквито използват Федералният резерв, ЕЦБ, Бюджетната служба на Конгреса на САЩ), емпирична оценка на ключови параметри като разходни мултипликатори, векторни авторегресии, а така също и исторически проучвания. Всеки един от тези подходи има своите силни и слаби страни, а сериозните икономисти и политици не разчитат само на едно проучване. Те правят становищата си само след наличие на пълната информация за проблема. По този начин те не могат да си измислят оправдания както за допуснатите груби грешки, преувеличените твърдения как един доклад може да повлияе значително на теорията, така и за опита грешката да бъде използвана за дискредитиране на иначе основателните опасения за високи нива на дълг (само и само да оклеветят авторите). Докато големите нива на дефицит обикновено не са желани, то все пак понякога могат да бъдат доброкачествени и дори да станат желани, например, по време на рецесия, войни, или просто, когато се използват за финансиране на значими за обществото публични инвестиции. В днешно време дефицитите изместват частните инвестиции (а може би са предпоставка за привличане на частни спестявания и/или чужди капитали), с което в бъдеще се намалява растежът. От друга страна в период на дълбока и продължителна рецесия, в комбинация с определени от централните банки нива на лихвените проценти близки до нулата, една разумна фискална политика по принцип може да бъде полезна.Но провежданата политика може да генерира неефективни резултати. Ако е с фокус върху субсидиите, вместо върху доходите, данъчните отстъпки и разходите, които не отговарят на принципа приходи-разходи, то това ще се отрази минимално на икономиката в краткосрочен план, а ще причини значителни вреди по-късно. През 2008 г. държавните стимули в Америка почти обърнаха тренда на иначе свитото потребление нагоре, докато през 2009 г. фискалните стимули костваха стотици хиляди долара за едно изгубено работно място – много повече отколкото е средната му цена.

Трябва да водим такива политики, които да са в полза на икономиката в краткосрочен план и на достъпна цена, покриваща дългосрочните цели. Звучи просто, но е трудно преодолимо препятствие в сравнение с поставените цели на политиците в Европа и САЩ през последните няколко години.

Проф. Майкъл Боскин казва, че е подценил влиянието на увеличаващия се дълг върху американския БВП (в който ускореният ръст на публичните разходи за пенсии и здравни услуги имат най-голям дял), като използвал четири алтернативни оценки за проследяване въздействието на дълга върху растежа – оценката на Рейнхарт/Рогоф от тяхното изследване, широко използвано проучване на МВФ, което установява по-голямо влияние (и което се занимава с възможната обратна зависимост на проблема), проучване на Бюджетната служба на Конгреса на САЩ и проста производствена функция, в която държавния дълг е зависим от дългосрочните капитали. Резултатите били доста сходни: ако разходите не се контролират, това ще доведе до увеличение на дълга. Той от своя страна рязко ще понижи стойностите на стандарта на живот в САЩ с 20% за поколение.

Потвърдените статистически данни показват, че високият дефицит в комбинация с дълг увеличават дългосрочните лихвени проценти. Ефектът е по-осезаем, когато минималните нива на дефицита и дълга са превишени и дефицитът по текущата сметка на платежния баланс е голям. Увеличените лихвени проценти вероятно ще забавят притока на частни инвестиции. Това от своя страна ще намали бъдещото повишаване на заетостта и работните заплати.

Големият брой проучвания показват, че мултипликаторите на държавните разходи се свиват бързо, а след това стават отрицателни, дори когато стойностите на лихвния процент са близки до нулата. Също така мултипликаторите може би ще бъдат отрицателни в периоди на експанзия и когато очакванията на домакинствата са за увеличаване на данъците. Постоянното намаляване на данъците и лихвените проценти от своя страна по всяка вероятност ще се отрази положително на икономическия растеж в сравнение с увеличаване на държавните разходи или налагането на временни данъчни облекчения. Фискалната консолидация изтъква на преден план като успешно съотношението в размер на 5:1 или 6:1 в полза на съкращаването на разходите пред увеличаването на данъците. Също така посочва увеличението на данъците като по-вероятната причина за рецесията в страните от ОИСР, отколкото съкращаването на разходите. Някои икономисти спорят, че фискалната консолидация чрез постепенни намаления на разходите ще се прояви с експанзионистичен характер по отношение на страните с висок дълг, както това се е случило в миналото. Други твъдрят, че временото увеличение на разходите сега ще даде тласък на растежа. Но и двете ситуации могат да бъдат с експанзионистичен характер. А могат и да не бъдат в зависимост от конкретните обстоятелства. Много страни осъществяват консолидиране едновременно и затова лихвените проценти са ниски. Що се отнася до САЩ, на които се падат 20% от световната икономика и големите проблеми със световната й резервна валута доларът, то трябва с повишено внимание да се следи случващото се с фискалната политика и консолидацията около нея.

Въпреки това доказателствата ясно показват, че високите нива на дълг към БВП в крайна сметка пречат на дългосрочния икономически растеж. Фискалната консолидация трябва да се осъществява плавно, в унисон с възстановяването на икономиката, и преди всичко тя трябва да започне от разходната част на бюджета. И най-накрая – възгледите, че трябва да чакаме 10-15 години и след това да започнем да разрешаваме проблемите с дефицитите и дълговете, както икономистът Пол Кругман предлага, са повече от своеволни.