Хиперинфлация срещу хипердефлация: упражнение по централно планираната теорията на хаоса

С много неща от този материал не съм съгласен, но е интересен, пък и кой съм аз да давам оценки. Много интересно, че един от шефовете на най-големият инвестиционен фонд в света е по образование инженер. Както сме коментирали с приятели, света ще се оправи когато  решенията започнат да се вземат от инженерите, а не от икономисти и адвокати - както бе досега.И второ , за досегашният капитализъм, дефлацията беше бич/ а и все още банкерите изпитват ужас от нея/. Според мен дефлацията е нещо истински желателно, и дори естествено за една икономика на стабилни пари. Помислете само каква изчислителна мощ можеше да се купи за примерно 100$ преди 20 години , и каква сега. Несъизмерими неща, но това е дефлация на единица изчислителна мощ на компютрите. Така, че при развитието на производителността на труда, дефлацията е естествена, но за банкерите е ужас, защото обезценяването на заложените при тях "активи" им бърка в престъпните схеми.Пл.Н.

 от Тайлър Дърдън  -- Анализ от семинар проведен през м.12.2011г. , на най-големият инвестиционен фонд в света - Pimco

 Neel Kashkari от Pimco, озаглави семинара: "теорията на хаоса".И така по същество:
      Дебатите за бъдещето - на инфлацията срещу дефлацията - е радикално нова територия за инвеститорите. Инвеститорите в акции изглежда се обединяват в резултатите на ценообразуването, като с най-голямата тежест би бил сценария за мека инфлация. Но големите дневни колебания на пазара отразяват скокове напред и назад, защото инвеститорите актуализират вероятностите на много различни дестинации.
Веднъж на тримесечие инвестиционните професионалисти от целия глобален офис на Pimco се събират в Нюпорт Бийч за икономически форум. Тези заседания са били основата на инвестиционният процес в Pimco, в продължение на години; ние дебатираме и актуализираме нашите краткосрочни планове и дългосрочни възгледи за световната икономика, за индивидуалните класове активи, като правителствени облигации, корпоративни облигации, ипотеки и акции. Миналия месец се събрахме и темата, която доминира дискусията, както е през последните тримесечия, е съдбата на еврото. Ще загине ли еврозоната? Дали европейските правителства ще налагат крайни, строги дефлационни икономии, за да контролират своите дефицити? Дали ЕЦБ ще подкрепи дълговете на региона и ще поеме инфлационният риск, с цел да се запази общата валута? Като слушах моите колеги, които поставяха своите аргументи по време на Форума, се върнах обратно към дните ми преди петнадесет години, когато бях студент, завършил инженерство в Университета на Илинойс. Може би се чудите как дебат за глобалната икономика трябва да се свърже с инженерното образование. Това ми напомня на един от любимите ми класове: нелинейни системи - проучване на природни и причинени от човека системи, които от време на време, се държат много странно. Позволете ми да обясня.Повечето системи, които взаимодействат с всеки, са линейни: ако промените на входа на системата малка сума, на изхода също ще се промени с малка сума. Помислете за управлението на работа: ако напуснете къщата си 10 минути по-рано, обикновено ще пристигнете около 10 минути по-рано.
    Но някои системи, при определени условия, се държат много различно. Тези системи се казва, че са "чувствителни, и в зависимост от началните условия" - много малки промени, на входа може да доведат до огромни вариации на изхода. Времето е най-добрият пример на реалния живот на една хаотична система. Предсказването на времето извън рамките на няколко дни е невъзможно, защото незначителни промени водят до големи промени в бъдеще. В предният пример: ако тръгнете 10 минути по-късно, вместо 10 минути по-рано, може да уцелите Час Пик, като допълнителните 10 минути ви струват един час закъснение. Теорията на хаоса описва условията, при които системата се променя от линейна и гладка до силно нелинейна и, където малки промени към входовете ще доведат до огромни вариации на изхода.
    Западните общества са изправени пред избор на пръв поглед дребни, но този избор ще доведе до много различни крайни резултати за световната икономика и за цените на активите.
    В една "нормална" икономическа среда инвеститорите дебатират в тесен кръг на резултати: дали САЩ ще нарасне с 2,8% или 3,2%? Дали инфлацията ще остане на 2,0% или ще набира височина до 2.3%? Дебати за бъдещето - инфлация срещу дефлация - е радикално нова територия за инвеститорите. Докато ние не знаем със сигурност кой път обществата ще изберат, можем да определим няколко потенциални резултата, и да направим мотивирани оценки на това какво те означават за икономиката и за цените на акциите:

1. Строгост в паричната политика и дефлация

Заемайки пари семействата и обществата си позволяват да консумират и живеят извън техните възможности - за известно време. След натрупването на дългове, реалността трябва да се върне. За едно семейство, това може да означава да се откаже от втори автомобил, по-рядко посещение на ресторант или съкращения, които са далеч по-болезнени. Това неминуемо означава, те да консумират по-малко, а потреблението се равнява на стандарта на живот, и така вероятно също се намалява жизненият стандарт. Обществата са изправени пред подобно предизвикателство. САЩ и някои части на Европа се радват на преувеличен стандарт на живот, активиран от заеми от нашето бъдеще. Сега, кредиторите са ни предупредили, че няма да позволят това да продължи завинаги, и правителствата се опитват да постигнат консенсус, за да намалят разходите и / или увеличат данъците за да поддържат бюджетите в баланс. Какъвто и да е този микс, по дефиниция, това вероятно означава по-нисък икономически растеж и може би по-ниско ниво на цялостната икономическа активност докато се възстанови реалният растеж, в сравнение с времето когато дълговете работеха. Дефлацията създава риск от създаване на порочен цикъл, където падането на цените, води до падане на заплатите, което води до свиване на разходите, причинявайки още спад в цените. Това е с по-малък риск за нарастващо население, като в САЩ, докато Япония продължава да страда от такава стагнация днес. Демографски Европа е много по-зле, отколкото Америка. Перспективите за акциите в тази среда е отрицателна в краткосрочен план и потенциално много негативна в дългосрочен план, ако започне дефлационен цикъл. Корпоративните печалби в някакъв момент трябва да бъде свързана с икономическия растеж, понеже цените на акциите представляват сегашната стойност на бъдещ поток от приходи. В дефлационна парична околната среда, наличните средства ще бъдат цар, защото покупателната способност на парите ще се увеличава от самосебе си.

2. Изрична неплатежоспособност

Сценарият при който правителствата не плащат на своите кредитори, е изключително малко вероятен, за страни, които имат собствени валути. Защо да фалирате вашият дълг, който ще предизвика криза на доверие в икономиката ви, когато можете просто да отпечатате повече пари? Разбира се, непредсказуемата политика може да направи невъзможното възможно, както бяхме опасно близо да видим това, през лятото с провала на преговорите във Вашингтон за тавана на дълга. В Европа е вероятно някои по-малки страни, като Гърция, да имат неизпълнение на дълга си. Те просто са взели повече дълг, отколкото техните икономики може разумно да се надяваме да изплати. И те нямат своя собствена валута, така че отпечатването на драхми не е опция. Трудно е да си представим сценарий, при който изрично неизпълнение може да бъде добро за акциите. Точно колко лошо е това, ще зависи от големината на страната  и степента на подготовка, за да се сведат до минимум щетите. Например, ако страните са капитализирани достатъчно, че банките им да издържат на загубите от гръцки фалит, и средствата на ЕЦБ помогнат на Италия и Испания, така че те да не са изложени на риск от зараза, въздействието върху акциите трябва да бъде по-смекчено. Неконтролиран фалит, или неизпълнение от страна на по-голяма страна, ще бъде много лошо за рисковите активи и биха могли да доведат до дефлационна спирала, описана по-горе.

3. Лека инфлация

"Лека инфлация" е сценарий "Златокоска" /мечтаният сценарий/ : централните банки печатат пари, за да позволят финансирането на правителствата, докато те работят за структурни реформи, за да направят своите икономики по-конкурентноспособни и да генерират растеж в дългосрочен план. Такива структурни реформи отнемат време, за да дават резултати, често - много години. Печатане на пари осигурява на правителствата това време, а на теория, намалява жертвите които трябва да направят гражданите, а инфлацията, която обикновено следва, прави фиксираният дълг по-лесно платим, тъй като цените (а оттам и данъците) се увеличават. Това често води до падаща валута, което прави износа по-конкурентен. Така е лесно да се разбере, защо страни с техни собствени валути, обикновено избират инфлацията като предпочитан отговор на преобладаващият дълг. Въпреки, че кредиторите страдат, защото е намалена покупателната способност, те са очаквали, че обществото трябва да направи по-малко трудният избор, ще се притекат на помощ/много спорна теза-Пл.Н./. При сценарий на лека инфлация, акциите трябва да се справят добре. Цените се повишават, функциите на икономиката и корпоративните печалби трябва да продължат нагоре. Разбира се, ако политиците не използват този път, за да осъществят истински икономически реформи, които все още може да бъдат болезнени за някои избиратели, леката инфлация не решава нищо. Тя просто отлага необходимият ден на разплата.

4. Галопираща инфлация

Опасността от лека инфлация е, че не може да остане лека. Инфлацията се движи от очаквания, колективни вярвания, за това какво крие бъдещето, които се намират в съзнанието на милиони хора. Ако хората очакват цените да растат, те ще искат по-високи заплати, така че те да могат да поддържат стандарта си на живот. Това ще увеличи цената на труда, което тласка цената на стоките нагоре. Порочният цикъл на инфлацията може да започне, понеже постепенно цените се изкачват по-високо и по-високо. САЩ страда от двуцифрена инфлация през 1970 г., а в крайният случай, Германия страда от хипер-инфлация след Първата световна война. Галопиращата инфлация е унищожителна, защото една икономика губи своята котва. Хората се страхуват да държат пари в брой, защото покупателната им способност пада бързо и така те трябва да трупат реални активи. Лихвените проценти скачат, и водят до понижаване на инвестициите. Централните банкери се страхуват от опит за предизвикване на лека инфлация за страх, че те могат да задвижат очакванията повече, отколкото са искали. Задвижване на колективните вярвания на милиони хора е неточна наука. Федералният резерв предпазливо експериментира с очакванията с последните иновации в областта на комуникациите. Галопиращата инфлация ще бъде много лоша за най-рисковите активи и акции в частност заради разрушителните последици върху реалния икономически растеж и увеличение на разходите за производство и капитал. А загубата на вяра в хартиената валута би означавало, че златото и реалните активи вероятно ще бъдат цар.

5. Чудотворен растеж

Списък на потенциалните решения на неустойчивите нива на дълга ни, би бил непълен без включване на сценария  за висок растеж. Вярно е, може да има сериозен пробив например в, енергийна технология, която да доведе до изключителен икономически растеж, който би увеличил данъчните приходи и би позволил на правителствата да плащат дълговете си, без да принуждават своите граждани да се откажат от техният преувеличен жизнен стандарт. При такъв сценарий, възвръщаемостта на собствения капитал вероятно ще бъде много силна, особено за сектора, наслаждаващ се на иновации. Технологичния сектор през 1990-те години е един пример. Въпреки това, такъв сценарий днес е с ниска вероятност. Ние инвестираме въз основа на това, което мислим, че е вероятно да се случи, а не за това, което бихме искали да се случи. Политиците не могат да разчитат на чудо ръст, и никой не е в състояние да инвестира на базата на чудо. И не забравяйте - увеличените данъчни приходи през 1990-те, всъщност доведоха до увеличаване на правителствените разходи, когато политиците погрешно приемаха, че повишаването на  данъчните приходи, ще трае вечно.
      Когато се очаква стойността на два еднакво възможни резултати да бъде 0 или 1, решение 0.5 не може да има. Той или ще бъде 0 или 1. Въз основа на нивото на фондовия пазар днес, със съотношение цена / приходи от около 13x в развития свят и 11x в нововъзникващите икономики, капиталовите инвеститори изглежда ценообразуват в комбинация на тези резултати, и с най-голяма тежест е сценарият "Златокоска", т.е. сценарият за лека инфлация. Но големите дневни колебания на пазара отразяват скокове напред и назад, тъй като инвеститорите актуализират вероятностите на тези много различни дестинации.
      Вярвам, че обществата в крайна сметка ще изберат инфлацията, защото тя е по-малко болезнен вариант за най-голям брой от своите граждани . Аз съм с надеждата,  че централните банки ще бъдат ефективни в превенцията на неудържимата инфлация . Но става ясно, че това ще бъде дълго и неравно пътуване до местоназначението. Това капиталов пазар ще е най-добър, за дългосрочните инвеститори, които издържат на разширената волатилност. Търговците за краткосрочни инвестиции, пазете се: хаосът е тук, за да остане в обозримо бъдеще.