www.todayszaman.com/newsDetail_getNewsById.action%3FnewsId%3D335096
Ислямисткото правителство на Турция е разтърсено от най-шеметният корупционен скандал в неговият мандат. Около две дузини фигури, включително влиятелни бизнес-магнати и синовете на топ министри от правителството, са били обвинени в широк спектър от финансови престъпления. Обвиненията бяха повдигнати на 25-ти декември, когато трима министри, замесени в скандала подадоха оставка, с което поканиха министър-председателя Реджеп Тайип Ердоган да се оттегли. Изглеждащият изтощен Ердоган впоследствие се появяви по телевизията да обяви промени в кабинета, с които замени общо 10 министри. Драмата особено засегна две личности : Полицията съобщи , че е открила кутии от обувки, съдържащи $ 4,5 милиона в дома на Сюлейман Аслан, изпълнителен директор на държавната Halkbank, а арестуваният Reza Zarrab, ирански бизнесмен, който основно се занимава с търговия със злато, е замесен в сделки на стойност почти $ 10.0 милиарда само през миналата година.
Търговията със злато отдавна е в центъра на спорните финансови връзки между Halkbank и Иран. Изследване, проведено през май 2013 от “Фондация за защита на демокрациите” и “Roubini Global Economics” разкри,че банката
се е възползвала от една "златна вратичка" в ръководените от САЩ финансови санкции на режима, чиято цел бяха ограничаване на ядрените амбиции на Иран. Ето как работи тази вратичка: Турците изнесоха около 13 млрд. долара в злато в Техеран директно, или чрез ОАЕ, в периода между март 2012 г. и юли 2013. В замяна на това турците получиха ирански природен газ и петрол. Но тъй като санкциите попречиха на Иран да плаща в долари или евро, турците допуснаха Техеран да купува злато с турски лири. Тази схема “нефт-за-злато" позволи на иранците да попълват техните намаляващи валутни резерви, които са били силно засегнати от международните санкции. Озадачаващо е , че Анкара е позволила това да продължи: Турция е съюзник в НАТО с Вашингтон, и се противопоставят на военната иранска ядрена програма. И въпреки това нагло проведе тези масивни транзакции в злато, дори след като администрацията на Обама затяга санкциите срещу търговията благородни метали на Иран през юли 2012. Турция обаче избра да използва една вратичка, която е технически разрешена - прехвърлянето на милиарди долари в злато за така наречените "частни" лица в Иран. Иранският посланик в Турция Али Реза Бикдели наскоро похвали Halkbank за нейните "интелигентни управленски решения през последните години, [които] са изиграли важна роля в иранско-турските отношения." Halkbank настоява, че нейната роля в тези сделки е напълно законна.
Конгресът на САЩ и президентът Обама затвори тази "златна вратичка" през януари 2013 година. По това време администрацията на Обама би могла да предприеме действия срещу държавната Halkbank, която обработва тези сделки, с помощта на санкциите за дейността й с финансовата система на САЩ. Вместо това администрацията лобира, законодателството което затвори тази вратичка да не влезе в сила още шест месеца - до 1 юли. Това помогна на Иран натрупват милиарди долара повече в злато, с което подкопа режима на санкции. Защитавайки решението си да не изпълнява собствените си санкции, администрацията на Обама настоя, че Турция прехвърля злато само на частни ирански граждани. Администрацията твърди, че това не е изрично нарушение на неговата заповед. Възможно е администрацията на Обама да не е имала неопровержими доказателства за ролята на иранското правителство в търговията със злато. Въпреки това, президентът може също просто се е опитвал да защити връзката си с Анкара и да не е искал да стигне до дипломатически скандал с Ердоган, който той счита за ключов регионален съюзник. Ако администрацията не е чувствала, че санкциите въведени до момента са достатъчни, за да се предприемат действия срещу Halkbank, в края на краищата той лесно можеше да затвори търговията със злато чрез изменение на изпълнителната заповед на Президента. Но този момент, Турция също играе ключова роля в политиката на САЩ в Сирия, която включваше усилия за укрепване на по-умерените опозиционни фракции, борещи се с режима на президента Башар Асад. Възможно е също така обаче, решението на администрацията на Обама има по-малко общо с Турция, и по-общо с увещаване Иран да подпише ядрена сделка. В периода от една година между юли 2012 г., когато изпълнителната заповедта е издадена, и юли 2013 г., когато "златната вратичка" е затворена, Иран е придобил злато за 6,0 милиарда щатски долара. Тази неочаквана печалба може да е била американската маслинова клонка към Иран - допусната през Турция - за да убеди своите лидери да продължат преговорите със Съединените американски щати. Наистина, защо иначе администрацията ще позволи на турската търговия със злато да продължи за допълнителни шест месеца, когато Конгреса имаше ясно намерението да я затвори?
Това ни връща към текущата драма с корупцията в Турция. Партията на справедливостта и развитието (ПСР) твърди, че е жертва на огромна конспирация, обвинявайки всеки от Вашингтон до Израел и базираният в САЩ ислямски духовник Фетхуллах Гюлен, за своите неволи. Някои турски медии посочиха с пръст Дейвид Коен, подсекретар на Министерството на Министерството на финансите за тероризма и финансовото разузнаване, който се случи да бъде в Турция, когато новината започна да се разпрострира. Ердоган дори повдигна възможността за експулсиране на посланика на САЩ в Анкара - Франсис Рикиардоне.
Но, докато схемата за нефт срещу злато може да е била технически законна пред Конгреса, се оказва, че турският политически елит е изградил широки връзки с иранският подземен свят. Подозрителните сделки между Иран и Турция може да надхвърлят $ 119 милиарда - девет пъти над общата сума на докладвани транзакции “нефт-за-злато”.
Няма коментари:
Публикуване на коментар