Онлайн изданието на "Шпигел"
http://news.ibox.bg/comment/id_1371995399
Невъзможността на европейските бюрократи да се справят с манипулациите на Кремъл и с политическите изчисления на Киев доведе до сериозни щети върху външната политика на ЕС.
Решителният ход на руския президент Владимир Путин дойде на 9 ноември. На този ден след години на ухажване и няколко месеца на обещания и заплахи той се срещна с украинския президент Виктор Янукович на военно летище близо до Москва. Срещата беше толкова тайна, че руснаците първоначално отрекоха, че се е случила изобщо.
Преди този момент планът бе Янукович да подпише
споразумение от 900 страници, което да е нещо като годежен договор с Европейския съюз в литовската столица Вилнюс на 29 ноември. Но в началото на ноември близо до Москва Путин изглежда е сключил съюз с Украйна, изпреварвайки своите съперници в Брюксел. Миналият четвъртък Янукович отложи подписването на договора с ЕС за неопределено време.
След като даде временно убежище на Едуард Сноудън и сделката със Сирия, това е третата победа на Путин над Запада. Съглашението между Янукович и Путин е брак по сметка, а не брак по любов.
Движещата сила на войната започна преди четири години, когато ЕС предложи „Източно партньорство" на Украйна, както и на Армения, Азербайджан, Грузия, Молдова и Беларус. ЕС предложи сътрудничество в свободната търговия и финансови помощи в замяна на демократични реформи. Официални представители в Брюксел говореха с ентусиазъм за появата на историческа посткомунистическа политика, без да се различават от бившия германски канцлер Вили Бранд и политиката му със страните от Варшавския договор през 1970.
Планираните споразумения за партньорство са предназначени да улеснят безвизово пътуване, намаляване на тарифите и въвеждане на европейските норми. Единственото нещо, което не е предложено, е членство в ЕС.
Другата цел на ЕС, макар и да не е открито изразена, е да се ограничи влиянието на Русия и да се определи докъде се простира Европа на Изток.
За Русия борбата за победа над Украйна е не само свързана с поддържане на геополитическото влияние, но и с налагането на контрол върху един регион, който е ядрото на Руската империя преди хилядолетие. Думата Украйна се превежда като"гранична страна" и мнозина смятат, че столицата Киев е майката на всички руски градове.
Това е причината за отношения в стил „Студена война" между Москва и Брюксел. Руският президент, закален от борбите в Кремъл, е по-вещ от бюрократите от ЕС в манипулирането на хората чрез продажност и привързаност. Нито един от най-големите европейски политици не направи сериозни усилия да спечели Украйна, нито германският канцлер Ангела Меркел, нито председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу, който посети Киев, за да убеди нерешителния украински президент.
"Вярвам, че безпрецедентният натиск от руснаците беше решаващият фактор", казва бившият полски президент и посредник при преговорите Александър Квашневски. "Руснаците използват всичко от арсенала си", добави той. Елмар Брок, председател на комисията по външни работи в Европейския парламент, заяви: „Янукович държа всички опции отворени до края, така че да получи възможно най-добрата сделка".
Официалната причина за неуспеха на споразумението е Юлия Тимошенко, която е в затвора от две години. ЕС я накара да обяви условията по споразумението. Янукович не искаше да освободи бившия си съперник, а миналата седмица парламентът в Киев не успя да одобри законопроект, който би осигурил нейното освобождаване.
Но освен това има и финансови стимули. Изглежда, че руският президент е обещал на украинския си колега няколко милиарда евро под формата на субсидии, опрощаване на дългове и безмитен внос. ЕС от своя страна е предложила на Украйна заеми на стойност € 610 милиона (827,000 милиона щатски долара), които бяха увеличени в последния момент, заедно с перспектива за заем в размер на € 1 милиард от Международния валутен фонд (МВФ). Янукович обаче избра милиардите на Путин вместо тези на ЕС.
ЕС залага на големите апели и обещания за благоденствие, свобода и демокрация, но Брюксел трябва да отчете факта, че за първи път опит за сближаване е отхвърлен, тъй като цената не е правилно изчислена. "Ако Янукович не иска да направи сделка, тогава той просто не иска", казва Брук.
Източното партньорство на ЕС стартира неправилно още преди случая с Украйна. Надеждите, че Беларус ще се присъедини към ЕС изчезнаха, когато протестите бяха насилствено потушени след преизбирането на президента Александър Лукашенко през 2010 година. Армения отмени Споразумението за асоцииране с ЕС през септември тази година.
В случая на Украйна първоначално изглеждаше, че рационалните аргументи на европейците ще надделеят над заплашителните жестове на Русия. Според вътрешен анализ на ЕС, присъединяването към Евразийски съюз (политически и икономически съюз по предложение на Русия), който включва Русия, Таджикистан, Казахстан и Беларус, би сериозно ограничило суверенитета на Украйна. След като се формира такъв съюз, Киев вече няма да бъде в състояние да влиза в каквито и да било други споразумения за свободна търговия без одобрението на Москва. По този начин съюз с Москва би бил от изключително значение. Източното партньорство на ЕС от друга страна ще позволи на Украйна да влезе в други съюзи.
Янукович, който е смятан за марионетка на Кремъл, дори изпълнява много от реформите, изисквани от ЕС. Правната система и наказателното законодателство са модернизирани, търговски ограничения бяха намалени и няколко политически затворници бяха освободени. "Той реализира повече реформи, от колкото по време на прозападния режим на Тимошенко", казва един от участниците в преговорите на ЕС.
Оказва се, че тези реформи не протичат както се надяваше ЕС. Според организацията Фридъм Хаус (Freedom House), демократизацията на основните права в страните кандидатки за Източно партньорство не е засилена в резултат на исканията за реформи на ЕС. Много от реформите са осъществени с половин уста и правителствата само консолидират своята власт.
Европейците погрешно вярват, че Киев автоматично ще се обърне към Запада. Те основават своите аргументи върху икономическата устойчивост, вярвайки, че биха могли да убедят Янукович с помощта на перспективата за дългосрочни темпове за растеж. От друга страна митническият съюз с Русия ще намали икономическия растеж на Украйна в дългосрочен план.
Но в интерес на истината най-важната цел за Янукович, който се определя като неопитен от някои, но в действителност е хитър играч на покер, е да се задържи на власт. За да бъде преизбран през 2015 г., той се нуждае от бързо икономическо подобрение.
Украйна е в рецесия и дори скоро може да бъде неплатежоспособн. Рейтинговите агенции са понижили многократно кредитния рейтинг на страната. Освен това Украйна е зависима от руския природен газ и Москва вече показа своята сила като прекъсна доставките три пъти миналата зимата.
Ето защо Янукович се нуждае много от Путин, който през последните месеци демонстрира какви ще бъдат последиците от сделката с ЕС. През август руските власти започнаха щателни проверки на товарни автомобили от Украйна, които превозват стоки през границата с Русия. Украинският олигарх Виктор Пинчук получи разрешение да внася стоманени тръби в Русия, но бивш министър от кабинета бе възпрепятстван да извършва продажба на шоколад в страната.
Тези мерки са довели до 25 % спад на износа от 2011 г. насам. Украйна изнася една трета от своите стоки към Русия и други страни от бившия Съветски съюз, а само 25 на сто в ЕС. Русия също така заплаши, че ще има нужда украинците да кандидатстват за визи в бъдеще.
Три дни след тайната среща в Москва украинските олигарси очевидно след консултация с Кремъл помолиха Янукович да отложи подписването на договора за асоцииране с ЕС с една година.
Кремъл даде да се разбере, че тормозът може да стане постоянен. Сергей Глазиев, съветник на Путин за икономическа реинтеграция на републиките, които спечелиха своята независимост след разпадането на Съветския съюз, прогнозира, че Киев ще изпита "икономическа катастрофа", ако подпише споразумението с ЕС. "Украйна жертва суверенитета си", каза той заплашително по време на конференция на Кримския полуостров.
Владислав Журков е бивш главен идеолог на Кремъл и бе върнат в екипа на Путин преди два месеца. Неговата мисия е да помогне на Москва да възвърне контрола си над страните от бившия Съветски съюз.
Когато някой като Журков се появява по време на среща, това означава, че интригите са в ход. В Русия Журков основа партии и ги остави да се провалят в съответствие с потребностите на Путин.
Не е ясно дали Путин е изразил гласно всички тези заплахи при срещата си с Янукович. Вероятно е, че това вече не е било необходимо. Янукович вече е бил разбрал, че единствената му надежда за политическо оцеляване е да остави съдбата в ръцете на руснаците.
Заплахите също са придружени и от обещания. Путин изрази перспективата за кредитиране, по-ниски цени на газа и опрощаване на дълга към руския енергиен гигант Газпром, на който Украйна дължи $ 1.3 милиарда.
Друг проект може да има съдбата, подобна на този на споразумението за асоцииране - договора за природен газ под егидата на ЕС, който се очакваше да бъде подписан на 22 ноември. Още веднъж всичко изглеждаше договорено, но след това украинците внезапно откриха дребни технически детайли, които трябва още да бъдат изгладени.
Всеки очакваше споразумението да бъде подписано, защото това би дало възможност на украинците да се освободят от лапите на руснаците, тъй като те сега плащат значително повече за руския газ, отколкото големите западни компании. Съгласно новото споразумение, газопроводите в Словакия ще бъде възстановени, за да се даде възможност за обратни потоци газ, така че газ, която е предназначена за Западна Европа също ще може да бъде транспортирана до Украйна в бъдеще.
Но Янукович се колебае. Газът от Запада не може да започне да тече до Украйна до септември следващата година поради необходима модернизация. Това ще позволи украинците да бъдат склонни към шантаж и тази зима. Преговорите по новия договор изглежда са помогнали на Янукович, като се има предвид сигналът на руснаците за значителни намаления на цените за Украйна. По всичко това личи, че Янукович отново е изиграл картите си правилно.
В неделя в Киев се състоя най-голямата демонстрация в страната от 2004 г. насам. Според полицейски оценки 23 000 души са протестирали срещу оттеглянето от преговорите в рамките на Пакта на ЕС.
В Брюксел Европейският комисар по разширяването Щефан Фюле се опита да звучи успокоително миналия петък. "Само когато започне официално срещата на върха, ще знаем дали Украйна възнамерява да подпише", каза той. Но никой не очаква бързо споразумение. Фюле вече мисли за възможните следващи стъпки. Той заяви, че „ЕС няма интерес от конкуренция с Русия" - като, че това вече не се е случило.
"Трудно е да се каже кога преговорите ще бъдат възобновени", изтъква посредникът по преговорите Квашневски. Европейският парламент ще бъде избран през следващата година, ще има промени в Европейската комисия, както и на президентските избори в Украйна през 2015 година.
"Струва ми се, че паузата ще бъде по-дълга, а не по-кратка", добави той.
Няма коментари:
Публикуване на коментар