Сътрудници

понеделник, 3 септември 2012 г.

Трудно е да намериш положителен материал за България. Ето един такъв.


http://www.zerohedge.com/news/eus-poorest-member-country-smacks-down-euro-bulgaria-refuses-join-eurozone

Заглавие: Най-бедната страна членка на ЕС игнорира еврозоната, и България отказа да се присъедини към нея

Ако някой се нуждае от ярък пример защо са преброени дните на изкуствената парична единица на Европа, трябва да погледне не по-далеч от погледа на най-бедната страна в ЕС, която преди малко каза,  "Нe Мерси" на еврозоната и европейската валута. От на WSJ: "България, за неопределено време замразява дългогодишните си планове, да приеме единната валута, което подчертава фискалното благоразумие на страната, и охлаждане на ентусиазма. В изказвания в София, министър-председателят Бойко Борисов и министърът на финансите Симеон Дянков заявиха, че решението да изоставят плановете си да се присъединят към валутната зона, дългогодишна стратегическа цел на няколко последователни правителства в бившата комунистическа държава, е в отговор на влошаващите се икономически условия, и нарастващата несигурност по отношение на перспективите на блока, заедно с решителна промяна на общественото мнение в България, която навлиза в третата си година на програма за икономии. "Инерцията е изместена в нашето мислене и сред обществеността ... Точно сега, аз не виждам никакви ползи от влизане в еврозоната, само разходи, "каза г-н Дянков" Обществеността с право иска да се знае кой ще плаща за спасяването, когато се присъединим? Това е твърде рисковано за нас, и също, не е сигурно какви са правилата и какви ще са те след една година или две. "
От WSJ
Министър-председателят Бойко Борисов заяви, че опасенията са били подсилени от нарастващите спорове между политицитe, някои от които презовават Германия, да даде приоритет на фискалната дисциплина пред растежа, докато други искат по-експанзивна политика. "Аз съм сигурен, че ние определено ще видим задълбочаване на разделението в Европа сега, защото много правителства не са готови да преглътнат трудните решения, които трябва да предприемат. Това е като разглезено дете, което не иска да отиде на зъболекар, за да се оценят неговата лоши зъби, въпреки че операцията е необходима ", каза г-н Борисов. "Този момент е от решаващо значение за еврозоната и за ЕС", добави той. Г-н Дянков каза, че икономиката на България  все още се разширява с около 1,5% тази година, но предупреди, че еврозоната може да се изправи до пет годишен "нулев растеж", ако националните лидери продължават да обмислят политическите реакции на кризата, вместо напълно да подкрепят Германия, призоваваща да се продължи строгата фискална консолидация. България досега, успя да устои на кризата с еврото. Икономиката за миналата година е нараснала със скромните 1.7% и Европейската банка за възстановяване и развитие очаква да се забави до 1,2% тази година. Безработицата нарасна до над 12%, но това е около половината от нивата в Гърция и Испания, а руските инвестиции в черноморските курорти се увеличават бързо. През юли, когато нагласите на инвеститорите към еврозоната бе по-малко негативна, София провери капиталовите пазари, които се оказаха силно желаещи да запишат пет годишни облигации за 950 млн. евро в еврооблигации. Парадоксът е, че когато Гърция най-накрая се поддава на действителността, и е принудена(или избира) между Европа и Икономическия и паричен съюз (ИПС), най-големият печеливш ще бъде България, след като милиарди са пренасочени към нея от южната съседка, към "бедната" страна, в която бъдещето не е толкова мрачно. Що се отнася до това защо България бавно се превръща в модел за Европа, тук е кратък откъс от статия на Bloomberg, която обяснява защо болката и съкращенията сега, и строгите икономии, дори ако това означава обща загуба на богатство, вместо за отсрочване на болката чрез неплатим дълг, винаги води до положителни последици:

http://www.bloomberg.com/news/2012-07-23/merkel-s-right-greece-should-act-like-bulgaria.html

По-рано този месец, германският канцлер Ангела Меркел , цитира България като пример за фискална сила в отговор на финансовата криза.Не всеки ден, България все още е най-бедната страна в Европейския съюз, е сочена като модел за подражание. Единственият начин да се разбере похвалата на Меркел е като притча за вярата, че страните, които харчат повече, отколкото печелят трябва да минат през период на тежки строги икономии, ако те искат да нарастват устойчиво. За българите това има смисъл.
Гърците и българите са имали много общи неща, до скоро. През 1989 г., след разпадането на съветския блок , новата българска демокрация е родена, но без пари в държавната хазна, за да плати за нея. Спестяванията на нацията са незначителни, магазините бяха празни, безработицата е висока и инфраструктура е елементарна. Икономиите са просто факт от живота. След седем години на забавени реформи, бурно развитие на частния бизнес и почти пълна липса на регулиране, хиперинфлацията дойде в България през 1996 г. и отново унищожи спестяванията на нацията, принуждавайки да се затворят една трета от банките в страната. В резултат -лева- валутата на България - е фиксиран към германската марка (по-късно към еврото), и на централната банка е забранено да кредитира търговските банки, като предпазна мярка, която остава в сила и днес. Международният валутен фонд изисква, всички български пари в обращение , да бъдат напълно покрити с валутни резерви.
Десетилетието от 1989-1999 беше грубо, но превърна България в дисциплиниран народ на спестители - дори и след присъединяването на страната към ЕС през 2007 г.. Банковият сектор се финансира от тези спестовни сметки , което осигурява здравословна капиталова адекватност от 15,8%. Проникването на кредитните карти е изключително ниско - българите предпочитат пари в брой.
Да си беден не е забавно, разбира се. Служителите в публичният сектор са зле платени, и пенсионерите се борят да оцелеят с ниските си пенсии. Нито една магистрала не е завършена, за да се свърже единият край на България с другият,  и само части на метрото в столицата София, работи. Това е цената, която плащате за това, че не харчите пари, които не са твои за да се подобри нивото на държавата и на отделният потребител. Но днес България има положителен икономически растеж и вторият най-нисък държавен дълг в ЕС (след Естония), с 16 процента от брутния вътрешен продукт. Тя също има управляем бюджетен дефицит от около 2% от БВП, въпреки плоският корпоративен и личен подоходен данък от само 10%. Валутни резерви са в размер на 6% от БВП. Накратко, страната има бъдеще.
За разлика от гърците, които са харчили повече, отколкото са печелели за последните 20 години. Гърците са по-богати като резултат, но този начин на живот не е устойчив. Дългът им към БВП е 165%, а бюджетният дефицит е неуправляем - 9,1%. Примерът на България е единственият път за Гърция. Това не означава, че трябва да са по-бедни от сега, за разлика от България през 1990 г., Гърция има инфраструктура и спестявания - около 600 млрд. евро, скрити в чужбина сам. Строгите икономии, трябва да направят гръцкото правителство и народ, по-дисциплинирани при навиците им за изразходването им.

Няма коментари:

Публикуване на коментар