Германия ни учи на демокрация, но има ли кой да чуе ??

http://www.dnevnik.bg/analizi/2013/10/02/2152421_niakolko_mediini_magnati_si_suzdavat_durjava_v_durjava/
Публикуваме едно към едно цялата реч на посланика на Германия в България Матиас Хьопфнер от дискусията "Свобода и многообразие на медиите – къде е България?", организирана на 1 октомври в София от фондация "Конрад Аденауер" и ПанЕвропа България. По време на речта той се пошегува, като коментира, че упреците за намеса във вътрешните работи на България към някои посланици са неуместни, защото в ЕС почти няма вътрешни работи, "като изключим решенията за връчването на някои ордени" (Хьопфнер заедно с бившия френски посланик Филип Отие подписаха писмо в подкрепа на протестите, след което Отие бе лишен от орден "Стара планина" - бел.ред.).

Уважаеми дами и господа,
Първо бих искал да благодаря сърдечно на
организаторите на форума - Пан Европа България и фондация "Конрад Аденауер". Благодаря за това, че ми давате възможността да открия този форум с няколко встъпителни бележки. Защо медийният сектор е толкова важен, че всички ние му обръщаме толкова внимание? Моят кратък отговор е: Медийният сектор има огромно значение за демокрацията Когато концентрацията на медиите е толкова висока, когато отношенията между собствениците са толкова непрозрачни, когато медиите са зависими от малцина икономически влиятелни и олигархично оплетени, тогава демокрацията е застрашена. Бих искал да се върна малко назад, за да обясня.Откакто демокрациите са по-големи от градовете държави в гръцката античност, те имат един проблем. Демокрацията означава, че държавният кораб не е управляван еднолично от един водач, или от група офицери на палубата. Демокрация означава, че всеки има право да участва във вземането на решения за курса на кораба. Не всеки обаче има възможността да си изгради пълна представа какво се случва на палубата, как изглежда машинното отделение, как ще се развива времето, кой навигатор какви способности има или кой курс е правилният за кораба. Който не може да е на място, трябва да може да разчита на посредници и това са – поне до известна степен – медиите. Човек трябва да може да разчита, че те отразяват събитията по съвест, позовавайки се на истината и знанията си, че не пропускат нищо с цел манипулация, че не добавят нищо и не представят тенденциозно, че осветяват "управлението на кораба" от различни ъгли. Човек също трябва да знае кои са хората, които му доставят информацията от палубата И той трябва да може да бъда сигурен, че те пазят критична дистанция от актьорите на палубата и поставят действията им под въпрос. Медиите са живителният еликсир на модерната демокрация. Само с подкрепата на медиите демокрацията може да функционира и да доказва големите си предимства. Авторът на американската декларация за независимост Томас Джеферсън, е описал това през 1787 г. така: "Тъй като основата на нашата форма на управление е мнението на народа, нашата първа цел трябва да бъде, той да бъде информиран; и ако трябва аз да решавам, дали трябва да имаме правителство без вестници или вестници без правителство, няма да се колебая нито за миг да избера второто." Когато предаването на политическите процеси чрез медиите функционира правилно, една авторатична или олигархична политическа система все някога сама ще се демократизира. Когато обаче то не функционира, всяка държава ще продължава да губи своите демократични постижения, дори и демократичната фасада да е запазена.
Уважаеми дами и господа,
Нека от тази гледна точка да хвърлим заедно поглед към медийната ситуация в България. Всъщност медийният пейзаж изглежда формално добре: На глава от населението има много повече телевизионни канали, радиостанции и вестници, отколкото в Германия. За страна с население от около 7.5 милиона души броят на медиите е впечатляващ. Българската конституция гарантира свободата на мнение. Теория и практика обаче невинаги са еднакви. Който гледа по-внимателно, открива някои развития, които не са толкова добри. Те ни дават повод за сериозни притеснения. Бих искал преди всичко да подчертая следните проблеми, както съм правел и преди.
- Собствеността на медийните компании де факто е в ръцете на няколко бизнесмени. Зад пъстрата гора от издания обаче се крият малцина актьори, всеки един от които контролира шарен букет от вестници и други медии.
- При това отношенията в собствеността често не са напълно прозрачни. Разбира се, има регистрация, но за външни хора не е ясно кой зад коя медия стои и преди всичко кой упражнява фактическия контрол.
- В България има едно само привидно медийно разнообразие. Именно в близкото минало видяхме как определена медия подхвана вълнуваща скандална история. Другите медии я поеха и също писаха за това. Това всъщност е съвсем нормално развитие. Има го и в Германия всеки ден. Всичко изглежда съвсем нормално. Обаче и тук идва уловката, редовно виждаме как едни скандали се отразяват подробно, а други истории отпадат от масата. Те въобще не се появяват в големите медии. Защо става така? Когато човек погледне зад кулисите, може да разбере, че изданията, които единно отразяват определен скандал или заедно мълчат за друг, принадлежат на една и съща медийна група. Очевидно редовно изборът на теми се определя, дирижира се отгоре. Отделният журналист има малко влияние върху това. Това е лошо и изгражда една недобра картина на медийното разнообразие в страната.
Бих искал да приложа още един пример: Човек може да чуе нерядко, че определен вестник е купен от бизнесмен, който няма никакъв опит в медийния бизнес. След покупката му името му повече не се появява. Освен това човек може да чуе, че определен вестник или медия са купени от личности и никой не може да обясни откъде те имат парите за покупката Дори само тези примери ясно показват заплахите за медийното разнообразие в България. Когато човек погледне зад фасадата, се натъква на малък брой актьори. Те де факто контролират медийния пазар по монополен начин. Те могат да поставят една история на обществения дневен ред и друга да заглушат. Те могат също категорично да подкрепят едно правителство, докато това им е изгодно, и след това изведнъж да сменят курса, за да подкрепят управление от другия политически спектър.
Дами и господа,
Медийният пейзаж в България не се познава единствено по влиянието на малък брой собственици или медийни магнати. Има и натиск от други актьори върху начина на отразяване в България. Може да се говори за "Култура на натиска", или по-добре "Некултура на натиска". Каналите за това за установени. Едно обаждане на политик тук, едно посочване на важен рекламодател там и вече се появяват забранени теми. Вече видяхме как определени скандални истории заемат челно място в медийното отразяване, защото са засегнати политически или икономически конкуренти. Не искам да казвам имена. Но това засяга високопоставени представители на държавата. Това е вече знак, че системата отказва. Много журналисти знаят, че тази форма на натиск съществува. Те знаят кои личности имат особено голямо влияние в техните медии, могат да упражняват натиск. Те имат предвид това в своите размисли, когато решават какво да отразят. Тук става дума за автоцензура, тя съществува и това е много жалко. Това може да бъде потвърдено от тазгодишно проучване на Асоциацията на европейските журналисти на тема "Медийна свобода в България" сред 169 журналисти. 87% от запитаните смятат, че намесата в журналистическите материали е действаща практика в България. 30% признават, че редовно упражняват автоцензура. Тези числа показват колко широко разпространен е този феномен.
Дами и господа,
Позволете ми да засегна още един проблем. Става въпрос за платените публикации. Някои медии развиха практиката да изискват пари за отразяването на определени организации или събития. Все по-често чуваме това от по-малките партии. Особено преди изборите те имат проблеми да популяризират събитията си пред широката публика. Чуваме, че те трябва да плащат за всяко интервю. Често те не могат да си го позволят. И когато някой им предостави средствата за това, те стават зависими от дарителя. Това не е добре и впрочем беше разкритикувано от наблюдателите на ОССЕ. Освен това някои частни фирми предпочитат формата на вестникарска статия и се отказват от традиционната реклама. Съответните статии се появяват в редакционната част на вестника и читателите придобиват грешната представа, че с темата обективно и непредубедено се е занимавал журналис, и след това е взел отношение по нея. Това, разбира се, няма нищо общо с обективно отразяване. Потребителите на медиите в този случай са съвсем съзнателно заблудени Затова в Германия и в много други страни тази практика чисто и просто е забранена. Нарушения на забраната са строго санкционирани. Последиците от тези проблеми са очевидни: случва се едно достойно за критикуване смесване на актьорите в политиката, икономиката и медиите. Така е засегнато разнообразието на мнения и малцина икономически влиятелни личности могат чрез заплащане да влияят на изграждането на мнение. Гражданите на една демокрация трябва да могат да разчитат, че медиите са независими и критични за взаимодействието между политика и икономика.
Дами и господа,
В последно време по-често се чуват обвинения, че правилата за надзор на досега с право независимите национални радио и телевизия трябва да бъдат променени. Чува се все по-често предположението, че става въпрос за това да се позволи по-силно политическото влияние над тези оператори. Критиката идва от редиците на парламента. А мишена на тази критика е също и Съветът за електронни медии. Затова не бива да се учудваме, че тези изводи могат да бъдат намерени и в анализите на уважавани неправителствени организации. Те редовно сравняват медийната ситуация в различни държави. В рейтинга на "Репортери без граници" от тази година България е паднала от 35-о място през 2007 г., когато влиза в ЕС, до 87-о място от общо 179 държави. С този резултат България е на последно място от всички държави в ЕС. Докладът на Freedom House "Свобода на пресата" разделя ситуацията на пресата в 196 държави в три категории – свободни, частично свободни и несвободни. Българската медии са със статус "частично свободни".
Дами и господа,
Описаната картина не е особено положителна, без съмнение. Но все пак виждам светлина на хоризонта. Настоящите в момента по-скоро в отлив, но продължаващите от месеци протести са знак за постепенно заздравяване на гражданското общество  Това е добре – напълно независимо от повдигнатите там изисквания. Младите протестиращи, но и голяма част от българското население, изискват освен всичко независима, качествена информация. Гражданите имат неоспоримо право на изискват това. Медийната свобода и разнообразие са основните ценности на ЕС и основно право на всеки гражданин на ЕС. Едно постепенно еманципиращо се, активно гражданско общество е тясно свързано със система на свободни и независими медии. В крайна сметка едното не върви без другото.
Дами и господа,
това ме навежда на въпроса кой какво може да направи, за да подобри актуалното състояние на българските медии?От моята гледна точка държавата има категоричното задължение. Всяка страна - членка на ЕС, е задължена да гарантира разнообразния и независим медиен пейзаж. И това е в собствен интерес на всички нас. Редица обществени, политически и икономически проблеми като корупцията и пропуските в правосъдието, всичко това може да бъде решено, като една независима преса редовно и критично отразява тези събития Само по този начин ще бъде изградено съзнанието за проблемите, за сериозното справяне с тях. И все пак трябва да сме наясно: ролята на държавата в регулацията на пресата естествено трябва да бъде ограничена. Държавата като гарант на свободната и разнообразна преса трябва да се ограничи до поставянето на основополагащи правила. Към тези правила принадлежат действащи закони срещу медийната концентрация, това означава закони срещу нелоялната конкуренция, антикартелни закони. Към тях принадлежат и правила за създаването на прозрачността на собствеността, както и забрана на скритата реклама. Бих искам да дам един пример за правилата за създаване на прозрачност на собствеността. В Германия собствениците на вестници трябва да се публикуват на всяка половин година. За промени трябва да се съобщава незабавно. Освен това издателството трябва да съобщи вида и размера на участието на всеки отделен собственик. Трябва да се декларира и ако издателството или неговите собственици по някакъв начин имат участие в други медии. Така бързо става ясно кои медийни компании са свързани и в Германия тази система функционира много добре. И все пак какво се случва, когато един човек официално е собственик на една медия, но политиката всъщност се определя от съвсем различен човек?
Какво се случва в такава ситуация?
От конкурентното право са познати редица примери как монополни структури или картели могат да бъдат прикрити. Това е естествен рефлекс на монополите. Може да се поставят официални собственици за пред обществото или да се създадат офшорни участия. В германското право такова нещо е нарушение срещу медийните закони. В зависимост от случая има глоби, които могат да достигнат до 50 000 евро. Освен това нарушение на задължението за обявяване на издателите чрез регистрацията на формален собственик може да представлява и нарушение на правилата за конкуренцията и да бъде санкционирано по силата на закона за нелоялна конкуренция. Смятам, че в България това трябва да бъде по-често практикувано, отколкото досега. Събирането и публикуването на истински данни за пазарните дялове в медийния сектор в България би било стъпка, достойна за приветстване. Досега трудно можеше да се достигне до данни за пазарните дялове и тиражите. Как се е стигнало до такова разпределение, също не е много ясно и прозрачно. В Германия има допълнително създадена Комисия за разследване на концентрацията в медийната сфера. Тя е създадена през 1997 г. като допълнение на картелния контрол в телевизиите. Членовете на тази комисия са както експерти по икономика и радио- и телевизионно разпространение, така и представители на медийните организации по провинции. Задачата им е да следят за разнообразието в телевизиите и да избягват големи концентрации. По този начин трябва да се предотврати случай, в които една фирма или една група хора да постигне голямо влияние над мненията. В Германия говорим за прекалено голяма концентрация, когато чрез излъчването на една програма едно предприятие има среден годишен дял на зрителите от 30%. Преди няколко години тази комисия предотврати придобиването на телевизионната група ProsSieben/Sat1 от влиятелното издателство "Аксел Шприндег" АД. Комисията проверява съвсем конкретно кой стои зад съответните предприятия. Тя полага усилия да разкрие формалните собственици и съответно да реагира с глоби. Освен това на страницата на комисията е достъпна информация за дяловете на зрителите на отделните телевизии, както и собствеността на телевизионните канали. Мисля, че това е модел, който може да е интересен и за България. Ние сме готови да споделим опита си от Германия и да предложим експерти.
Дами и господа,
Когато става дума за медийна свобода и разнообразие, освен държавата голяма отговорност имат, разбира се, на първо място журналистите и гражданското общество. Досега в дебата за медийната свобода в България гражданското общество и журналистическите сдружения не са заемали изцяло ролята, която им се полага в другите държави - членки на ЕС. Наистина има журналистически етичен кодекс. Но след всичко, което човек чува, нарушенията на кодекса често не са особено ефективно санкционирани. Понякога те въобще не са регистрирани. Саморегулацията на медиите не функционира достатъчно добре И все пак тук също име редица добри подходи и инициативи, както показа по-рано проучването на АЕЖ. Това са позитивни подходи и многообещаващи начини.
Всичките споменати обстоятелства и практики, будещи притеснения, могат да бъдат отстранени само когато журналистите станат активни участници. Признавам, че за журналистите в България това не е просто. Който изкарва семейните доходи от журналистическа работа, трябва да взима трудни решения в екстремни случаи. Трябва да си зададе въпроса дали ще участва в една странна игра, или ще изложи на риск икономическото си бъдеще. Още по-важно е нито един журналист да не бъде оставен сам с това решение. Той трябва да може да разчита на една силна мрежа. В България има нужда от система за журналистическа солидарност, която да защитава отделните журналисти от политически и икономически натиск и да критикува тези, които налагат нелегитимен натиск над журналистите. Не трябва да забравяме и властта на гражданското общество. Всеки може да използва властта си като потребител. За нормалните граждани наистина невинаги е лесно да намерят качеството в медийната джунгла и да разберат кой коя медия контролира. Но днес в ерата на интернет много неща са възможни. Мога само да препоръчам на гражданите да използват много различни медии и винаги да се отнасят критично към тяхното качество и съдържание. Онлайн медиите в това отношение днес имат безспорно нарастваща роля.
Дами и господа,
Позволете ми накрая да засегна и европейския аспект на темата за медийната свобода. Правилните решения на проблемите в медийния сектор трябва да се намерят, разбира се, на национално ниво и с помощта на гражданското общество. Но Европейската комисия и държавите членки не бива да се уморяват да засягат темата за състоянието на медиите и да предлагат съвети и подкрепа, за да се постигнат конкретни подобрения. Еврокомисарите Нели Крус и Вивиан Рединг направиха добър пример с изказванията си за медийната ситуация в България.В България има още един много специфичен аспект: ЕК трябва да помисли за това как да бъде увеличена прозрачността на използваните евросредства в медийния сектор Често се чуват слухове за злоупотреби при средствата, предоставени от ЕС за публична употреба. Това е сфера, която според мен ЕК може да погледне още по-внимателно.
Дами и господа,
като германски посланик представлявам една държава, която е тясно и приятелски свързана с този регион. Смятам го за мое задължение да насочвам вниманието към съществуващите проблеми. Това не е замислено като поучаване, а като знак за тясната привързаност с приемащата страна България. Впрочем много мои колеги посланици от други страни от ЕС гледат на нещата по същия начин. Германия има в миналото добър опит с една смесица от журналистическо саморегулиране и държавно регулиране. В миналото сме правили много предложения за съвети, правили сме форуми по медийни теми, да могат решаващите актьори да си създадат добра представа. Под "ние" имам предвид редица участници от Германия, не само държавните представители. Особено германските политически фондации в това отношение имат големи заслуги. Апелирам към тези групи и също към вас, скъпи гости, да направите усилията си още по-интензивни. Темата е наистина много важна. Дефицитите в медийните системи застрашават не само развитието на демокрацията, но и нашите общи европейски ценности. Казах още в началото: олигархично оплетените кръгове имат естествен рефлекс все по-силно да контролират медиите, за да могат да защитават икономическите си и политически интереси. Това обаче не може да продължава така. Докато държавата приема това и дори до насърчава, тогава властва слободия. Тази дума произлиза от класическата дума свобода. В системата на слободията свободата е превърната в анархично изглеждащ вакуум на правилата, при който важи правото на по-силния. Вече нямаме свобода, а слободия. Настоящата криза показва, че съдбите на страните членки са прекалено тясно свързани, за да игнорират подобно положение. Неоправдана снизходителност и управленски дефицити в отделна държава в крайна сметка се отразява на цялата общност. Обвинението за "намеса във вътрешните работи", което се чува заради политическите изказвания на посланици от ЕС, е наистина прекалено краткотрайно. В ЕС има все по-малко вътрешни работи на страните членки (като изключим, разбира се, са ордените). Все повече обаче има вътрешни работи на ЕС, за които всеки гражданин на ЕС трябва да може да си изгради мнение и да има позиция. Германската позиция към дефицитите в сферата на медийната свобода и независимост е ясна. Позволете ми накрая, това считам за много важно, да засегна темата за отговорността на всеки от нас. Чрез вашето присъствие днес вие показвате, че подкрепяте свободата на медиите и сте наясно с отговорността си.
    Бих искал да ви окуража. Не си затваряйте очите, съмнявайте се, дръжте темата свобода и независимост на дневен ред. Това служи на заздравяването на демокрацията в тази прекрасна страна България.