Сътрудници

сряда, 30 октомври 2013 г.

Банките и защитата на потребителите

Гледах двама "мастити" икономисти Колю Парамов и Владимир Каролев, които обсъждаха лихвите на банките, обезпеченията, защитата на потребителите на банкови заеми и пр. Това са въпроси които са общи за целият свят . Има нюанси, има и съществени разлики, например закона за личният фалит. Само, че има фундаментална грешка. Тя е грешка на типа общество в което живеем, тя е грешка на световната финансова система, изградена в последните 100 години. Повечето банки в света се наричат "Търговски". Това е исторически обусловено, защото
в миналото банките са били два вида - търговски и спестителни. Спестителните/ влогонабиращите…/ са се занимавали с дейността на трезор. Хората които са имали спестявания, които в тия времена са били злато и сребро, са имали проблема да ги опазят, и така възникват трезорите. В този случай банката не плаща лихва, а спестителят й плаща такса за съхранение. "Търговските" банки са се занимавали с даване на кредити. Парите за тези кредити са се събирали или от собствениците на банката, или от други лица под формата на акционерни и др. дружества, но важното е , че всички участващи в процеса са били наясно, че парите им се дават като кредити, и има риск да не могат да си ги върнат. За да се плати за този риск им е плащана лихва. Още по-важно е , че заеми са се давали изключително на фирми или физически лица занимаващи се с бизнес. Никой не си е помислял да даде кредит за жилище, кредит за потребление - за почивка да кажем, кредит за учене, кредит за каквото и да е на физическо лице което няма да прави някакъв бизнес или търговия. В момента банките обясняват че събират пари от спестители, а ги дават на кредитополучатели и това бил техният бизнес. А как работи този бизнес , при положение че влоговете са със срок най-често до една година, а кредитите са за 10-20-30 г. ? С помоща на специални закони. Те имат право да дават парите на едни хора, на други хора, и да ги наричат инвестиция или актив. Имат право да получат кешови пари от централната банка, срещу гаранцията на раздадените от тях пари във вид на ипотеки. Имат правото да са прекалено големи, за да фалират. Имат право на законова защита срещу всеки, който се усъмни в почтеността им - глобите в България започват от 50 000 лв. Имат право на изпълнителен лист само въз основа на собственото им счетоводство - даже държавата го няма. Имат право да “консултират” правителства и корпорации по вземането на заеми, и едновременно с това да ги кредитират. Имат право да оценяват риска от ценни книжа, и едновременно с това да ги създават и продават. Имат право да определят цена на риска, да предлагат “застраховка” на този риск, и едновременно да дават заеми за които се плаща лихва, и да издават “застраховки” за неизпълнение чиито премии се плащат пак на тях……….Пълна порнография, за нормалният човешки разум.
В крайна сметка, по темата - проблема е, че не трябва да има банково финансиране на физически лица. Така е било в цялата история на човечеството , без последните 100 години. Банките се занимават с бизнеса и търговците. Останалото е предмет на лични отношения в обществото. Държавата трябва да се меси само ако не се спазват договорите или има измама. А как ще имаме жилища на 20-25 г. възраст ? Е, няма да имаме ! То все едно сега ги имаме - спрете да си плащате лихвите или данъците , и ще разберете защо понятието “Real estate” не означава реален, наличен имот, а идва от испански и означава “кралски имот”.

Няма коментари:

Публикуване на коментар