Данък "богатство"

Понеже последните дни много се говори за т.нар. "данък богатство" който искат да въвеждат, повтарям един пост който прекрасно описва моето становище. Друг е въпроса, че да облагаш с данък богатство доходи от заплата и то около 3 000 лв., не само е смешно,но и гротеска. Тези комунисти не знаят на кой свят живеят и ни се подиграват. Как може да наречеш богат човек този, който работи за заплата и то на такива нива ? Това е просто нивото на зараждаща се средна класа. Малко сметки: жизненият минимум според синдикатите е около 300 лв. на човек - 4х300 = 1 200 лв., вноска по заем за жилище- 600 лв., лизинг на кола - 500 лв./заедно с каско и г.о./, парно,ток,вода 100 лв.,телеф.,интернет,тв, - 100 лв....Еми тези 3000 лв. свършиха. Егати богатството ! Трябва да сме луди като народ, че да си избираме такива политици ! 

Данъчното облагане - алтернативите

www.bullionbullscanada.com/us-commentary/15114-the-solution-to-sovereign-insolvency-part-i-taxation-history

"Дисбаланса между богати и бедни е най-старото и най-фатално заболяване на всички републики." - Гръцкият философ Плутарх (1-ви век от н.е.)

Нека разгледаме два сценария. Едно общество с малък брой много богати хора, с огромни съкровища на богатство скрито в трезорите, докато по-голямата част имат едва толкова, колкото да оцелеят.
Второто общество има същия брой богати хора, но количествата на тяхното богатство, е много, много по-малко. Вместо това, "свръх богатството” е разпространено сред всички лица в обществото . Има ли някакво съмнение, кое от тези две общества ще има по-здравословна и по-просперираща икономика?
           Няколко древни култури са достатъчно напреднали, за да имат "философи". При липсата на образователни системи,
което оставя огромна информационна / образователна празнота в живота на древните ни предци, до голяма степен религията се опитва да запълни този вакуум. "Десетте Божи заповеди" от християнската вяра, е пример за ранните усилия да се внуши (правилният) код на поведение сред гражданите. Пример в такава насока са и ”седемте смъртни гряха . Въпреки това, християнството е почти напълно безплодно, когато става въпрос за икономическо ръководство. С едно изключение :  “ В храма той [Исус] е установил, че там са били продавачите на волове, овце и гълъби, и сарафите [банкерите] . И  той ги изпъди всички от храма, заедно с овцете и воловете. И той разпилява монетите на които те използваха като пари на техните маси. И той им каза на тези, които продаваха гълъбите "Вземете тези неща и си вървете - не правете Бащиния Ми дом, дом на търговия …”
              Вместо да се стреми да осигури икономическо ръководство на своите последователи, християнството по същество абдикира от надзора по отношение на търговията - като някакъв вид корумпирано влияние. Така западните общества, занимаващи се с търговия и икономика, остават без никакви основополагащи (религиозни) принципи, които да ги ръководят. Ренесансът донесе със себе си изобилие от философи и учени, които произвеждат огромни количества литература. Въпреки това, за разлика от религиозната доктрина, която (въпреки всички нейни недостатъци) помага за проникване на информираността на всички нива на обществото, доктрините възприети от ренесансови философи и учени, са склонни да бъдат достъпни само за икономическите "елити" - с малко осъзнаване на тези идеи и идеали сред селяните - основното население на тези общества. Още по-лошо, дори и с работата на тези по-късни учени, западната философия е почти изцяло лишена от анализ на един от най-важните аспекти на съвременната икономика: данъчното облагане . За да се получи някакъв исторически поглед върху този важен въпрос, ние трябва да се обърнем към ислямската вяра.
               За разлика от християнството, мюсюлманската религия предлага ясни насоки по икономическите въпроси. По-важното е, тя предлага най-забележителното усилие за разбиране сред нашите древни култури, по въпроса за "данъчното облагане", и се опитва да предложи насоки за това как следва да бъде правено (морално) това облагане. " Zakat "е един от " петте стълба на исляма ". Тя гласи, че най-богатите индивиди в някое ислямско общество, имат религиозен дълг да плащат с излишното си богатство - с абсолютната предпоставка, че тези вноски ще се използват за подпомагане на тези с по-малко късмет. Важно е да се отбележи, че това не е "религиозна благотворителност", а по-скоро задължителен данък за всички мюсюлмани - като тези вноски са единственото средство, чрез което богатите мюсюлмани могат да "прочистят своето богатство". Освен моралните последици, това е доктрина за икономиката, която показва няколко важни принципи. На първо място, се създава една рационална основа, върху която да се оценят данъците: богатство. По-конкретно, показва се коя  трябва да бъде "базата” (и основата) на облагане с този данък - "излишното богатство". В случая на "Zakat", “излишното богатство” се определя като всяко богатство, което просто си стои в продължение на повече от една година. Докато такова определение е едновременно опростено и произволно, принципът се основава на няколко недвусмислени икономически истини.
               Никога не е имало нито една академична / теоретична обосновка, по темата за данъчното облагане на доходите. Тази огромна, ужасна, абсурдно сложна система на данъчно облагане, е буквално нищо повече от "инцидент на историята". Кралете и кралиците на Средновековието, са създали данъка върху имуществото, и те са определяли своите "такси" към селското население (с цел да се финансират своите войни). Това е с цел да се увеличи сумата, която вземат - от своите поданици. Проблемът на друг подход е, че тези селяни просто са скривали богатството си. При липсата на начин за установяване на богатството на хората, тези потисници са били принудени да направят оценка на своите налози, на базата на налично имущество (или "доходи”) на селяните - а не от общото им богатство. Ироничното е, че данъчното облагане на доходите, беше първоначално мечтаната система от потисническите деспоти, заради нейната простота - при положение, че съвременното подоходно облагане е най-сложната, и най-неефективно работещата система, изпълнявана от правителството. С една дума, една система на данъчно облагане, чиято единствена "сила" е простота, сега въплъщава сложност.
                 За разлика от това, мюсюлманският принцип за облагане на излишното богатство е очевидно честен, много ефективен и освежаващо прост. В действителност, ние почти със сигурност бихме приели този справедлив и ефективен начин за облагане с данъци, ако не беше "голямата лъжа", която бе разпространена сред западните култури от ултра-богатите, особено през миналият век - т. нар.      ”разпростиране надолу по икономиката" . Тази икономическа ерес предполага, че най-добрият начин да се създаде "здрава икономика" е да се съсредоточат толкова пари, колкото е възможно в ръцете на богатите, и след това част от тези пари да се “разпределят”  в ръцете на масите. Накратко, въпреки факта, че е било очевидно от над 2000 години, че равномерното разпределение на богатството е средството за постигане на максимален цялостен просперитет, нашите общества са били замърсени от икономическият мит (което е "сърцето" на всички псевдо десни -икономисти), че създаването на най-голямото неравенство в богатството е това, което максимизира благоденствието. Ако такива глупости са били действително верни, тогава "подоходното облагане" също щеше да бъде "идеална” икономическа политика за нашите общества - защото това е система, която (което е въпрос на проста аритметика) трябва да доведе до най-високото ниво на неравенство в богатството.
                      Защо е невъзможно да има някога "справедливо общество”, при облагане с данъци на доходите? За да се покаже защо, не се изисква нищо повече от няколко прости, числени примера. За целите на този анализ,  да предположим че активите на всички (т.е. цялото богатство) се повишава с еднаква скорост: 10% на година. Да започнем с един хипотетичен човек, който е много богат. Индивидът има 1 млрд. долара нетно богатство, и той получава една от най-високите заплати на планетата: 10,000,000 $ / година. В действителност, средната милиардер има далеч по-малка годишна заплата, отколкото тази (което означава, че този анализ ще бъде леко подценен). Първо, трябва да се отбележи, че с общо богатство 1 милиард долара и въпреки огромната си заплата от $ 10 милиона / година, тази заплата се равнява само на 1% от богатството на този човек - незначително количество. Междувременно, богатството на този човек се увеличава със 100 000 000 $ / година, само от поскъпването на активите (десет пъти размера на заплатата му, която генерира облагаем доход). С други думи, дори ако този човек е бил обложен със 100%(върху дохода), увеличението на нетното му богатство ще намалее само с 10%. Сега нека да вземем един обикновен човек, който има годишна заплата от $ 50,000 и нетно богатство от 500 хиляди щатски долара. Първо трябва да се отбележи, че доходите на този човек са равни на 10% от неговото / нейно общо богатство. Казано по друг начин, доходът е десет пъти по-важен за този индивид - което означава, че облагането на доходите има десет пъти по-силно въздействие на този индивид. Също толкова важно е, че богатството на това лице се увеличава с $ 50 000 на година / от поскъпването на активите му/, идентичен с увеличаването на богатството от доходите от заплата. Ако се обложи този среден човек със 100% върху доходите му, ние ще намалим нарастването на богатството му с 50%, пет пъти по-силно въздействие на тази ставка, от данъчното облагане на един много богат човек. Ние ще трябва да се намалим данъчната ставка на този индивид до по-малко от 20%, за да има еквивалентен ефект на облагането върху тези две лица. Сега нека да вземат еднакво срещан пример: един човек в ниското възнаграждение, на който се плаща 30 000 $ годишно. Ние ще приемем, (за целите на този пример), че този човек има нетни активи на обща стойност 100 000 щатски долара. За този индивид, годишният доход от заплата представлява 30% от общото му богатство, или тридесет пъти повече от нивото на милиардера, със заплата от $ 10,0 милиона / година, и всеки долар платен от работещият на ниска заплата за данък върху доходите, е с тридесет пъти по-силно въздействие върху този индивид. От поскъпването на активите му, богатството му би се увеличило само с $ 10,000 на година. По този начин, ако обложим с данък 100% от заплатата на този човек, ние ще намалим увеличението на богатството му не с 10% (както при милиардера), а със 75%. От по-голямо значение е, че поскъпването на активите представлява само 25% от увеличението на богатството на този човек, в сравнение с 90% за милиардера. С една дума, при системата на данъчното облагане на доходите, дори данъчна ставка 100% има само тривиално въздействие върху много богатите, а данъчните ставки далеч под това ниво, имат много наказателно въздействие върху обикновеният човек. И в абсолютно изражение, ако работника се облага със 0% при заплата 30 000 щатски долара / година, общото му богатство ще се увеличи само с 40 хиляди щатски долара / годишно, а ако милиардерът се облагат с данък на 100% (върху доходите му) богатствота на този човек все още се увеличи със $ 100 милиона годишно. Просто казано, математически е невъзможно да има данъчно облагане на доходите, без да се дава на ултра-богатите "аванта" - и без да се концентрира все повече и повече богатство във все по-малко и по-малко ръце, всяка година. Още по-лошо, няма нищо по-пагубно за икономиката (като цяло), отколкото да се позволява повечето от богатството на обществото, да се концентрират в ръцете на една малка част от населението. По този начин данъчното облагане на доходите не само е една система която неизбежно и неоправдано прави неприлично богатите още по-неприлично богати, но също така постоянно отслабва нашите икономики. Разликата между условията на първата "Голямата депресия" през 1929 г. и днес, е, че преди 80 години, богатството е с много, много по-малка концентрация. След осем десетилетия на данъчното облагане на доходите, и източване на всичкото богатство на нашите общества, "в джобовете”  на средните хора, има далеч по-малко с което да се справят с предстоящата (Greater) депресия, отколкото са имали в първата. Усложняването на тази икономическа катастрофа се засилва от нашите правителства,отправили се към точката на очевидна несъстоятелност (в случая на САЩ) или почти несъстоятелност (в случая на повечето други западни икономики). С други думи, докато нашите "лидери" бяха заети с унищожаване на всички наши "икономики" (на индивидуална основа), те са били също толкова заети с унищожаване на нашите цялостни икономики. С облагането на обикновените хора до най-високи нива, докато нашите икономики се давят в дълг, невежите коментатори говорят само за "неефективността на правителството". Ясно е, че това, което е чудовищно "неефективно”, е нашата данъчна система. Разбира се има  "бюрократични отпадъци" в правителството - това е същата неефективност, която можем да намерим във всеки един от корпоративните гиганти, които са били оставени да растат в такива нездравословни и тромави конгломерати. Странното е, че нито един от критиците на "голямото правителство”, не изразява същата враждебност към "големият бизнес". Със система за данъчно облагане, която автоматично осакатява своята собствена данъчна основа (с конусно, непрекъснато нарастващи нива на необлагане на богатството в ръцете на ултра-богатите), нашите текущи, фискални кошмари станаха неизбежни в деня, в който приехме системата на облагане на доходите с данъци. След повече от един век с най-лошата възможно система за данъчно облагане, ние  достигнахме следните параметри:
     1) Нашите правителства се давят в дългове и не могат да избегнат суверенна неплатежоспособнос, без да открият големи, нови източници на приходи
     2) След като е “изстискан” от нашите собствени правителства десетилетие след десетилетие, средният гражданин не може да допринесе и с една, допълнителна стотинка за данъци
     3) След повече от сто години на получаване на "аванта" от нашите данъчни системи, ултра-богатите са натрупали огромни съкровища от богатства, които ще бъдат обект на завист от всеки "цар" през Средновековието
                 Ясно е, че има само един, възможен начин за възстановяване на платежоспособността на нашите правителства (и икономики), и кой е той? Да видим алтернативите.
Има ли някой, който не би желал да живее в свят, без данък върху личните доходи, и без корпоративен данък? Дали инвеститорите смятат, че икономиките ни ще станат по-ефективни, ако се елиминират всички данъци върху продажбите и данъците за капиталовите печалби? Какво е да живееш в свят, където всички тези данъци са в миналото?
              В един свят с данък върху богатството, всички други форми на данъчно облагане ще бъдат премахнати - като излишни. Освен това, в целият западен свят трилионите в богатство, ще бъдат изложени на данъчно облагане за първи път. Очевидно предимство на такава данъчна система (с изключение на огромните подобрения в икономическата ефективност) е, че когато цялото богатство подлежи на данъчно облагане, данъчната ставка платена от всеки ще намалее. Да вземем хипотетичният милиардер, който има годишна заплата 10 милиона долара / годишно. Както казахме по-рано, дори и тази чудовищна заплата, представлява едва 1% от общото богатство на този индивид. По този начин, дори и 100%  Данъчната ставка на заплатата на милиардера, има слабо икономическо въздействие върху този индивид. По-важното е, (ако приемем, че имаме 10% годишен темп на поскъпване на активите), доходите на това лице представлява едва 10% от неговия / нейния годишен ръст на богатството. Това означава, че нито една система на данък върху доходите, не би могла някога да облага такива лица справедливо - с неизбежен резултат, че все повече и повече богатство на едно общество, се пренасочват в джобовете на малко хора всяка година. Сега нека да видим какво ще стане, ако се премине към например 5% данък върху богатството. Тя е проста аритметика, че при 5% данък върху богатството, ще доведе до това милиардера да плаща $ 50 милиона годишно под формата на данъци. С други думи, като се използват цифрите на този хипотетичен пример, 5% данък богатство ще доведе до 500% повече данъчни приходи за правителството плащани от този милиардер отколкото 100% подоходна данъчна ставка. Най-доброто от всичко е, че с ултра-богатите вече няма да са в състояние да скрият по-голямата част от богатството си от данъчно облагане. Данъкът върху богатството може да бъде определен на каквото и да е стойност, за да се спре това безмилостно ограбване на цялото богатство на нашите икономики.
                По ирония на съдбата, богатите винаги яростно се противопоставя на всяка форма на "социализъм": с аргумента, че това намалява стимулите на хората да се движат ”напред" или дори да работят. Очевидно е, че точно същия аргумент може да се направи за данък общ доход: той е основна пречка да се опита да се повишат доходите. Премахвайки данъчното облагане на доходите, ние ще максимизираме индивидуалният стимул за увеличаване на доходите. Това, от своя страна, ще доведе до реални печалби в "производителността" - повече, отколкото измислените печалби в "производителността", които са отчитани от корпорациите, всеки път когато те актуализират заплащането на собствените си служители. Лицемерно, въпреки че е са явно недостатъчно облагани, богатите се оплакват от данъчното облагане на доходите най-малко толкова, колкото и бедните и средната класа. Те твърдят, че "единственото честно средство” на данъчното облагане е "плоският данък" - т.е. там, където всеки се облага с точна, една и съща ставка, независимо от това колко си богат. Е, в една данъчна система на облагане на богатството, богатите може най-накрая видят своята сбъдната мечта. С тази справедлива данъчна система, всеки ще се облага с една и съща ставка. Също така, това е отлична възможност да се провери искреността на богатите. Не може те да имат възможно възражение към плоският данък върху богатството. Ако такова предложение бъде направено - и предизвика яростни протести на много богатите - това ще докаже, че обикновените граждани са прави в подозренията си в миналото. По-конкретно, богатите никога не са се интересували от "справедливото данъчно облагане", а по-скоро от това да оберат цялото богатство на обществото за себе си. С данъчно облагане на богатството, не само ще отпадне данъкът върху личните доходи, но и корпоративното данъчно облагане. Цялото богатство на корпорациите, което се съдържа в акциите на техните акционери, след облагане на богатството на акционерите корпоративният подоходен данък би станал излишен (форма на двойно данъчно облагане). Точно същият аргумент важи за капиталовите печалби и данъците върху продажбите. При липсата на данък за капиталовите печалби или данъци върху продажбите, всички тези данъчни пречки за търговия (и извличане на печалба) ще бъдат трайно премахнати. Това значително ще увеличи "скоростта на парите” в нашите икономики - което, както всеки икономист може да потвърди, е един от най-очевидните признаци на силна икономика. Има и огромна ефективност-печалба, просто от премахването на повечето от нашата данъчна бюрокрация. Данъчната бюрокрация е такава, защото имаме данък върху доходите, която е абсурдно сложна система, ставайки все по-сложна всяка година. Докато данъкът върху богатството ще опустоши заетостта за данъчните адвокати и счетоводители, аз съм сигурен, че това е "риск", който повечето от нас с радост ще приемат.
                Това не е просто някаква странна, академична теория. Без въвеждане на тази данъчна реформа, няма надежда за нашите икономики. Това от своя страна означава, че нашите общества са се запътили към точно същите "решения", които исторически винаги са водили до икономически сривове. Или нашите "лидери" ще започнат многобройни войни - за да отвлекат вниманието ни, докато се извършва икономическата имплозия, или ще изпитаме насилствени революции, когато угнетеното мнозинството стане напълно разорено, и няма друг избор, освен да отнеме богатството на ултра-богатите. Без въвеждането на данъчно облагане на богатството, няма възможни средства за възстановяване на данък върху собствения капитал на едно общество. Освен това, може да има само един възможен начин да се отложи фалита на всички тези икономики: чрез налагане на огромно “отписване” на притежателите на облигации - които безразсъдно даваха назаем тези трилиони към правителства, които никога не биха могли да бъдат в състояние да обслужва тези дългове (съгласно действащото данъчно облагане). Тъй като повечето от тези облигации също се държат от ултра-богатите, няма как те да се "скрият”. Почти един век на безмилостно ограбване на нашите икономики, е оставил само една съвкупност на богатство в състояние да възстанови платежоспособността на западните икономики: нелегитимните $ трилиони държани от ултра-богатите. За притежателите на облигации, данъкът върху богатството е единственото средство за избягване или масивно “отписване” на дълга който те държат, или просто фалит - когато това “отписване” може изведнъж скочи до 100%. Това оставя на всички рационални притежатели на облигации само с две опции: да се откажат от част от дълга който те държат, преди всичко да избухне в ръцете им, или да натиснат своите служители в правителствата да въведат данък върху богатството. Жалко е, че данъчното облагане се разглежда като скучен и сложен въпрос от повечето хора, и че почти всички членове на обществото избягват дори да мислят за данъчна реформа - като нещо маловажно и без значение. Нищо не може да бъде по-далеч от истината. Причината, поради която всички наши данъчни системи (и икономики) са провалени е проста (неопровержима) аритметика. Решението за абсурдната глупост на сегашната ни система за данъчно облагане е също толкова просто. Не може да има никакво оправдание за потиснатите маси, да бъдат толкова малко заинтересовани от реформата на данъчното облагане, тъй като те очевидно имат най-много какво да спечелят. Провалът на обикновените граждани да се обединят около това разумно, трайно решение на неплатежоспособността, просто гарантира тяхното собствено икономическо погребение.