“Oграниченият свят” е проблем

http://www.zerohedge.com/news/2014-01-03/guest-post-why-finite-world-problem

Светът във физически смисъл е ограничен. Ограничен е както от към пространство, така и от към ресурси.
Защо “Oграниченият свят” е проблем ?

1. “Oграниченият свят” е проблем, защото ние, и всички други същества които живеят в този свят, споделяме една и съща част на “ресурсите” му. Ако хората използват все повече ресурси, други видове, задължително използват по-малко. Дори "възобновяемите” ресурси са споделени с други видове. Ако хората използват повече, другите видове, трябва да използват по-малко. Слънчевите панели покриващи
пустинята, пречат на нормалната дива природа; използването на растения за биогорива означава, по-малко пространство което е достъпно за растения и храни предпочитани от желани насекоми, като пчелите.

2. “Oграниченият свят” се ръководи от цикъла. Ние обичаме да работим с прави линии, или като постоянни процентни увеличения, но в реалният свят не се случват такива модели. Всеки ден има 24 часа. Водата се движи в кръговрат. Хората се раждат, растат и умират. Ресурсът се извлича от един район, а територията изведнъж става много по-бедна, след като приходите от този износ се реализират. След като една държава стане по-бедна, е вероятно да избухне катаклизъм. Взаимната обвързаност на ресурсите, с начина по който икономиките работят и проблемите които възникват, когато тези средства не са налице, прави бъдещето много по-малко предвидимо, отколкото повечето модели предлагат.

3. “Oграниченият свят” означава, че ние в крайна сметка ще изчерпим лесните за екстракт ресурси от различни видове, включително изкопаемите горива, уран, и метали. Това не означава, че ние ще “изчерпим” тези ресурси. Това означава, че процесът на извличане на тези горива и метали, ще стане по-скъп, освен ако технологията по някакъв начин не се развие за да задържи разходите. Ако разходите за добив се покачват, всичко използващо тези горива и метали става по-скъпо, ако се приеме че фирмите, които продават тези продукти си покриват разходите. (Ако не го направят, те излизат от бизнеса, бързо!)
4. “Oграниченият свят” означава, че глобализацията е на път да бъде основен проблем, защото тя добавя пропорционално много повече хора към световното търсене, отколкото се добавят неразработени ресурси за световното предлагане. Китай се присъедени към Световната търговска организация през декември 2001 година. Използването на горива от всички видове, бързо скочи до небето скоро след това. Както е отбелязано в точка 3 по-горе, повратната точка за цените на горива и метали беше през 2002 година. По мое мнение, това не е случайно-то е свързано с нарастващото търсене от страна на Китай, както и на факта, че вече бяхме извлекли значителен дял от горивата на безценица по-рано.
         5. В “Oграниченият свят”, заплатите не нарастват толкова, колкото цените на горивата и разходите за добив на метали, тъй като допълнителните разходи за добив не добавят никаква реална полза за обществото, те просто изхарчват ресурси, които биха могли да работят на друго място в икономиката. Ние сме в ситуация, на все по-малко и по-малко ефективно производство на енергийни продукти и метали. Това се случва, защото ние трябва да  произвеждаме горива, които са разположени във все по-трудно достъпни места, и че има все повече замърсители смесени в металните руди,  които са все по-дълбоко и с по-ниска концентрация. Всички допълнителни човешки усилия и разходи на допълнителен ресурс не произвежда нов краен продукт. Вместо това, ние сме оставили по-малко човешки усилия и по-малко ресурси, за да се инвестират в останалата част от икономиката. В резултат на това общото производство на стоки и услуги за икономиката се стреми да стагнира.
         В такава икономика, работниците откриват, че техните коригирани с инфлацията заплати, са склонни да изостават. (Това се случва, защото цялата икономика произвежда по-малко, така че част от това, което произвежда всеки работник е по-малко.) Компаниите, произвеждащи енергия и метални продукти също усещат, че е по-трудно да се реализира печалба, защото с изоставащите заплати, потребителите не могат да си позволят да купят много продукт на по-високите цени. В действителност, има опасност от рязко спадане на производството, тъй като цените остават твърде ниски, за да се оправдае високата цена на допълнителните инвестиции.
         6. Когато работниците могат да си позволят по-малко и по-малко (виж точка 5 по-горе), ние в крайна сметка се оказваме с множество проблеми:
    а. Ако работниците могат да си позволят по-малко, те намалят всичките си разходи. Тази тенденция води до това да се забави, или в крайна сметка да спре икономическият растеж. Липсата на икономически растеж в крайна сметка се отразява на цените на фондовият пазар, тъй като при цените на акциите се предполага, че те отразяват продажбата на техните продукти които ще продължат да растат за неопределено време.
    б. Ако работниците могат да си позволят по-малко, един от елементите, който е все по-недостъпен е по-скъпият дом. Като резултат на това, цените на жилищата са склонни да стагнират или падат. Правителството може до известна степен да реши проблема чрез ниски лихвени проценти и повече продажби, но това не означава, че проблемът вече го няма.
     c. Ако работниците са с намаляващи заплати, и някои от тях са уволнени, те все по-често ще изпаднат до нуждата от държавна помощ. Това принуждава правителствата да плащат повече като помощи, без да са в състояние да съберат достатъчно данъци. По този начин, правителствата в крайна сметка са с финансови проблеми, ако добивните разходи за горива и метали растат по-бързо, отколкото може да се компенсира чрез иновации, както е от 2002 г. насам.
        7. “Oграниченият свят” означава, че необходимостта от дълг продължава да нараства, като в същото време възможността да се изплати този дълг започва да пада. Работниците смятат, че наличието на стоки като автомобили се определя от способността им да плащат за тях, но цените на автомобилите са засегнати от нарастващите разходи за метали и горива. В резултат на това нивото на дълга трябва да се повиши, за да се купуват тези автомобили. Правителствата откриват, че те се нуждаят от повече дълг, за да плащат за всички услуги обещани на все по-бедните работници. Дори и енергийни компании разбират необходимостта от повече дълг. Така например, през миналата година(2012)  80-те от най-големите енергийни компании в Северна Америка, заедно изхарчиха $ 50,6 милиарда повече, отколкото те имаха приходи от тяхната дейност, в съответствие с данните от S & P Capital IQ. Дефицитът им е два пъти по-висок, отколкото през 2011 г., и четири пъти по-висок, отколкото през 2010 година.
В същото време, докато необходимостта от дълг се увеличава, способността да се плати пада. Доходите на работниците изостават от нарастването на днешните високи цени на горива и метали, на правителствата им е трудно да увеличат данъците, горивните и металообработващи компании трудно повишават цените, достатъчно за финансиране на операциите си. В крайна сметка, (това може да не е в прекалено далечното бъдеще), тази ситуация трябва да се стигне до нещастен край. Правителствата могат да покриват този проблем чрез супер ниски лихвени процентиза известно време,  но ако(когато) лихвените проценти се покачат, е вероятно да се стигне до огромни дългови фалити, и по-големи финансови неуспехи в международен план. Това ще се случи, защото по-високи лихвени проценти ще доведат до необходимост от по-високи данъци, както и поради това , че по-високите лихвени проценти означават намаляващи покупки на жилища, коли и нови фабрики. Покачващите се лихвени проценти също така означават, че продажната цена на съществуващите дългови облигации ще падат, което би могло да създаде финансови проблеми за банки и застрахователни компании.
         8. Фактът, че светът е ограничен означава, че икономическият растеж, ще трябва да се забави и в крайна сметка да спре. Ние вече виждаме по-бавен икономически растеж в онези части на света, в които се наблюдава спад в потреблението на петрол (Европейски съюз, Съединените щати и Япония ), дори когато в останалата част от света нараства потреблението на петрол. Страните, които са имали особено стръмен спад в потреблението на петрол, като например Гърция, имат особено стръмен спад в икономическият растеж, докато държавите с бързо увеличаване употребата на петрол, като например Китай, показват бърз икономически растеж. Причината, поради която ние вече достигаме трудности с потреблението на петрол е, защото по отношение на петрола, ние достигаме границите на крайният свят. Ние вече извадихме най-лесният за извличане нефт, и това което е останало е с по-скъп и бавен начин на извлечане. Световното производство на петрол не се увеличава много бързо, а цената трябва да бъде висока, за да покрие по-високите разходи за екстракция. Страните, които използват голяма част от петрола в своя енергиен микс (като Гърция, със своята туристическа индустрия) установят, че продуктите, които произвеждат са твърде скъпи на световният пазар. Страни, които използват предимно въглища (които са по-евтини), като например Китай, имат огромно предимство на разходите в икономически по-ефективният свят.
           9. Фактът че светът е ограничен, е пропуснат от почти всеки модел за предсказване на бъдещето. Това означава, че почти всички икономическите модели грешат. Моделите обикновено прогнозират, че икономическият растеж ще продължи неопределено време, но това всъщност не е възможно в един краен свят. Моделите дори не отчитат факта, че икономическият растеж ще намали присъствието си в развитите икономики. Дори, моделите за изменение на климата, не включват в бъдещето твърде много използване на изкопаеми горива.  Това е удобно за регулаторите. Лимитирането на използването на петрол е страшно, защото показва възможни проблеми в краткосрочен план. Ако моделът за промените в климата включва намаляваща бъдеща употреба на изкопаеми горива, тези модели ще създават на регулатора по-сложен проблем за който да се говори, околкото за климата.
              10. В един краен свят има склонност дори и за най-основните икономически взаимоотношения да бъдат погрешно изчислени. Всеобщ за икономистите подход е, да погледнат на взаимоотношенията които са работили в миналото, и да предположат че подобни отношения ще работят и сега.
      Така например, изследователите искат да знаят какво количество дълг може да понесе икономиката по отношение на БВП, или колко дълг може да си позволи бизнеса. Проблемът е, че размерът на дълга на икономиката или бизнеса, не може да си позволи да не се свие драстично, след като темповете на икономически растеж се свиват, освен ако лихвеният процент не е на изключително ниски нива. В друг пример, икономистите смятат, че по-високите цени ще доведат до заместители на продаваните продукти или намаляване на търсенето. За съжаление, те никога не са се спрели да помислят, че намаляването на търсенето на един енергиен продукт може да има сериозно отрицателно въздействие върху икономиката, като например че това може да означава много по-малко работни места които са на разположение. По-малкото работни места пък означава по-малко общо търсене (или възможност за плащане), но това не е нещото, което е предсказано от техните модели. Икономистите също вярват, че цените на петролните продукти ще продължат да растат, докато те в крайна сметка достигнат нивото на цените на евентуални техни заместители. Ако хората са бедни, това не е задължително да се случи.

         11. Освен енергийните продукти и металите, има много други граници, които са проблем в един краен свят. Вече няма адекватно предлагане на прясна вода в много части на света. Този проблем може да бъде решен с обезсоляване, но това е скъпо и отнема ресурси от други приложения. Обработваемата земя в един краен свят също е обект на ограничения. Почвата е обект на ерозия, а и се разгражда нейното качество ако се малтретира. Храната е зависима от нефта, водата, количеството на обработваемата земя, както и на качеството на почвата, така че бързо ще достигне граници на производство, ако доставките на някои от тези суровини са нарушени. Опрашващите насекоми като пчелите, също са важни за процеса на производство на храни.
         Вероятно най-големият проблем в един краен свят е проблемът с твърде високата популация. Преди използването на изкопаеми горива да започне, светът можеше да изхрани само 1 милиард души. Ясно е, че не може да се изхранват без изкопаеми горива повече от 7 милиарда колкото е населението днес.
Къде сме сега в “Oграниченият свят” ?
В този момент, проблемът на ограниченията в нашият краен свят, се трансформират в предимно финансов проблем. Правителствата са особено засегнати. Смятат, че трябва да заемат нарастващи количества от пари, за да осигурят обещаните услуги на своите граждани. Дългът е огромен проблем както за правителствата, така и за отделните граждани. Лихвените проценти трябва да остане много ниски, за да може сегашната система да "се държим на повърхността”. Правителствата или не знаят за истинската същност на проблемите ни, или правят всичко възможно, за да скрият истинската ситуация от своите избиратели. Правителствата разчитат на икономистите за съвет какво да правят по-нататък, но моделите на икономистите вършат много лоша услуга на представляващите днешният свят, така че те осигуряват малко полезни насоки. Основният сегашен начин за справяне с ограниченията, изглежда е "решения" продиктувани от загриженост във връзка с изменението на климата. Тези решения са със съмнителна полза, когато става въпрос за реалните граници на ограниченият свят, но те правят да изглежда като че ли политиците правят нещо полезно. Те също така осигуряват продължаващ поток от приходи за академични институции и "зеленият” бизнес.
            Обществеността е заблуждавана с всички видове подвеждащи истории: например за това, как нефта от шисти ще бъде решението. “Печатането на пари” (използвано от правителствата за понижаване на лихвените проценти) е временно решение, и фондовите пазари скачат. Така повърхностно, всичко изглежда чудесно. Въпросът е колко дълго всичко това ще продължи. Ще се повишат ли лихвените проценти, както и връщането към щастливата ситуация от миналото? Или ще имаме различен финансов проблем (например, проблем с дълга в Европа или Япония)? Или крайният проблем ще бъде спад в доставките на петрол, причинен може би от, достигащите границите на собственият си дълг нефтени и газови компании? 2014 г. ще бъде интересна година.