Защо не се говори за отписване на 3 трилиона евро от лошите дългове в Европа?

Изпратено от Чарлз Хю Смит от

http://www.oftwominds.com/blognov11/renounce-debt11-11.html

Единственото решение за лошият дълг е, ще го напиша - да се откажем от всички тези дългове. Защо не тези, които поеха рисковете за собствената си лична изгода, да не бъдат принудени да поемат загубите? Ние всички знаем, около 3 трилиона евро дълг в Европа е несъбираем . Така че, защо никой не говори за единственото решение, което е отписване на този дълг. 3 трилиона евро е само предположение, но вероятно това е една добра отправна точка. Нека започнем с най-основният факт, че всичко това е несъбираемо, и обезцененият лош дълг: всяко евро от дълга се води при някого като актив . Изтривайки дълга вие унищожавате този актив. Ето защо има готовност да се приеме намаляване на дълга, а не изтриване: някой някъде трябва да отчете до 3 трилиона евро загуба.
"Преструктуриране" е кодова дума за несъстоятелност. Ето, например ми "преструктурирате" евро облигациите, закупени с 4% доходност и сега ще получа 2%, и аз започвам да го харесам. Bang, облигациите ви загубиха само половината от пазарната стойност, но всеки продължава да го държи в книгите си с пълна стойност. Всичко е наред, докато не трябва да я продаде, за да се привлекат средства. Опа, еврото се подхлъзна като стойност, и затова сте загубили повече от 50%.
Ако Европейската централна банка отпечата 3 трилиона евро за спасяване на банките и облигационерите, ще придобие до 3 трилиона до загуба на покупателна способност, или разделяне на загуба с данъкоплатците.
    Няма безплатен обяд. И тъй като няма безплатен обяд, тогава ние трябва да се запитаме: кой трябва да приеме загубите, когато 3 трилиона евро изчезнат ? Отговор: тези, които поеха риска. Знам, че това е очевидното заключение, но то разкрива централният недостатък в световната финансова система: рискът е изключен от печалбата.Тези, които са направили рисковите залози са отклонили риска за други: данъкоплатците или широката общественост, която притежава валутата. Печалбите от залозитете са частни, и техни , но всички загуби се разпределят публично чрез държавни спасителни планове или печатане на пари. Първият начин измества загубите за данъкоплатците, а вторият измества загуби за всеки, който държи валутата която се обезценява.
Това е идеалната настройка за изумителни печалби и нулев риск, които характеризират приятелският капитализъм: направи големи залози с ливъридж и взети назаем пари, както и огромните печалби. Тогава, когато залозите се провалят, настоявай за спасителен план от Централните банки- ЕЦБ, ФЕД и т.н., които бързо да социализират загубите и да ги разпределят сред цялото население - данъкоплатците или на притежателите на валутата.Това работи прекрасно, докато крепостният дълг стане бунтовен. Политиканите в ЕС се молят да започне печатната преса, тъй като това е единственият начин, по който те могат да запазят своята власт в лицето на бунта срещу крепостният дълг. Но най-малко едно население на данъчно-крепостници (Германия) се бунтува срещу приемане на всички загуби, чрез масово намаляване на покупателната способност.
Апологетите за спасяване винаги хленчат за бедните обикновени хора, чийто фонд за пенсия ще пострада, ако тези 3 трилиона илюзорно евро отиват в канала. Ето реалността: всеки с капитал трябва да приеме справедлив дял на риска и възвръщаемостта. Тези хора рискуват капитал, и дори ако той не контролира залозите , и така той трябва да приеме своя дял от загубите.Тези, които са направили залозите, трябва да загубят всичко - да бъдат заличени. Ако риск и възвръщаемост всъщност са причинно свързани, то резултатът от провала на големият залог е само един, че тези които поставят залози трябва да бъдат заличени . Това включва мениджъри на пари, банкови специалисти, гурута на облигационни фондове, както и всички останали, които глупаво са купили целия този дълг, без разследване на рисковете.
Тези които не трябва да приемат загуба, са данъкоплатците и притежателите на валутата . Повтарям: най-основен факт за всичко е, че всяко евро от дълга е актив на някой друг. Изтрийте дълга и избърсвате актива.
Няма начин да се избегнат 3 трилиона евро загуби. Единственият въпрос е, кой трябва да поеме тези загуби: тези, които спечелиха, или невинните будали, чието единствено престъпление е данъчно задълженото лице или собственик на евро? Ако има някаква справедливост (или класически капитализъм) изобщо в Euroland, тогава тези, които правят залози и инвестират капитал в залозите, за да извлекат печалби са тези, които трябва да поемат загубите.Животът ще продължи, ако банките са заличени и затворени, пенсионни фондове и застрахователни компании се загубили и т.н. В действителност, срива на институциите на хищниците, които направиха всички тези залози, ще бъде квантов скок напред не само по отношение на правосъдието, но и в икономическата възможност за възстановяване.
В идеалният случай, доминото ще прекоси Атлантическия океан и ще нестигне паразитните "твърде големи за да фалират" банки и пиявици на Wall Street в САЩ. В края на краищата, те също направиха залози за евро-дълга и те трябва да поемат загубите.Ако тези, които са направили залози за тяхна лична изгода, не са принудени да поемат риска, тогава ние не живеем в капитализъм или демокрация, живеем във финансово-фашистка тирания.