Сътрудници

вторник, 29 ноември 2011 г.

Пазете се от падаща зидария / сп. Икономист/

http://www.economist.com/node/21540259
Кризата в еврозоната се превръща в паника и плъзгане на зоната в рецесия. Рискът за това, че валутата ще се разпадне в рамките на няколко седмици е тревожно висока.
Първо Гърция, след това Ирландия и Португалия, след това Италия и Испания. Месец по месец, кризата в еврозоната се е промъкнала от уязвимите в периферията на валутният съюз към ядрото, подпомогнати от отричане, погрешна диагноза и отлагането на политиците от еврозоната. Наскоро белгийски и френски държавни облигации са били в криза на финансовите пазари. Инвеститорите дори избягват и германски облигации: аукциона на десетгодишни облигации на 23 ноември се провали и само 3,6 милиарда евро пяха оферирани от емисия 6 милиарда евро.
Сега се очертава още по-голямо бедствие. Задълбочаващата се финансова криза повишава шансовете за хаотично неизпълнение от страна на правителството, проблеми с депозитите на дребно на банките, недостиг на пари, или бунт срещу строги икономии, които ще отбележат началото на разпадането на еврозоната.Банките са трескаво продават активи, както за повишаване на парични средства така и за повишаване  на техния капитал, за да се отговори на минималните цели за адекватност на капитала от следващия юни в Европейския съюз. Репатриране на средства от банки от еврозоната може да обясни защо еврото е забележително стабилно спрямо долара през последните седмици, въпреки вътрешните конвулсии на зоната. Но бизнеса и домакинствата у дома също ще скоро ще бъдат наранени от оскъдният кредит и повишаването на лихвените проценти, поради по-високи разходи за финансиране от банките .
В Еврозоната бизнеса и потребителите ще бъдат повлечени в низходящата спирала на доверие. През есента на 2008 г. компаниите научиха, че на кредитните линии не може да се разчита, когато банките се борят за оцеляване. Когато банките имат недостиг на ликвидност, фирмите трябва да ограничат собствените си парични потоци. Това предполага по-слаби запаси и намаляване на дискреционните разходи, като например капиталови проекти или рекламни кампании.
По време на кредитния бум, евтин капитал течеше към Гърция, Ирландия, Португалия и Испания, за да се финансира търговският дефицит и жилищният бум. В резултат на това нетните чуждестранни пасиви за бизнеса, домакинствата и правителството се дължат на чужденци, по-малкото чуждестранни активи, които притежават всичките четири горепосочени страни са близо до 100% от БВП. (За сравнение, нетните чуждестранни пасиви на Америка са 17% от БВП.) Голяма част от техния дълг се финансира от местни банкови заеми или облигации, продадени на инвеститори, като Германия.
Една от първоначалните атракции на членството в еврозоната за периферните страни, бе достъпът до евтини фондове но вече не се прилага. Перспективата, че една страна може да прекъсне връзките си с еврото, доброволно или не, ще доведе до широко разпространено изтичане на пари от банките. Вложителите ще бързат, да получат своите спестявания в страната, насочена към  принудително преминаване към нова, по-слаба валута. Правителствата ще трябва временно да налагат ограничения върху банковите тегления . Капиталов контрол и дори ограниченията за пътувания ще са необходими за спиране кървенето на пари от икономиката. Тези ограничения ще забавят движението на пари в икономиката, и задълбочаване на рецесията.
Външни източници на кредит, ще изсъхнат, защото чуждестранните инвеститори, банки и компании се опасяват, че парите им ще бъдат хванати. А правителство, отрязано от финансиране от капиталовите пазари, ще трябва да намери друг начин за преодоляването на пропастта между данъчните постъпления и публичните разходи. За предотвратяване на по-нататъшните изходящи капиталови потоци, правителството ще трябва бързо да приеме закон за това, че отсега нататък всички финансови сделки да се извършват в новата валута по някакъв обменен курс с еврото.
    Най-вероятният спусъка за разпадането на еврото е непознаваем. Но има много кандидати. Един от тях е неуспешен търг на облигации, изпращайки дадената страна в неплатежоспособност, изпращайки ударна вълна с помощта на европейската банкова система. Италия има падеж на € 33 млрд. дълг в последната седмица на януари и още 48 милиарда евро през последната седмица на февруари. Тъй като инвеститорите в облигациите се мръщят дори и на Германия, шансовете срещу Италия да не е в състояние да събере парите, от които се нуждае в началото на следващата година са неприятно големи.
     Друга опасност е разногласие между Гърция и трио на спасителите (ЕС, МВФ и ЕЦБ) върху условията на спасяването й. Рискът от злополука ще бъде по-голяма след гръцките избори през февруари, ако политическото настроение в страната се изостри.
       Може би искрата ще дойде от друг източник: фалит на банка, пресни проблеми в Португалия, или верига от събития, като се започне със загуба на рейтинга ААА на Франция и завършва с проблеми за банките в Европа. Експозицията на френските банки в Италия и други страни в дългосрочни облигации , предполага, че заразата бързо ще се разпространи в ядрото на еврото. Една широкоразпространена неплатежоспособност в периферията ще унищожи голяма част от богатството на Германия и ще доведе до верига от банкови фалити, които може да превърнат рецесията в депресия.
    Такова бедствие все още може да бъде предотвратено. ЕЦБ може да започне програма за купуване на облигации под претекст, че дълбоката рецесия в еврозоната заплашва с дефлация. Ако покупките на облигации се извършват пропорционално на размера на икономиката на всеки член на еврото, това би могло да преодолее немските опасения, че централната банка се използват за осигуряване на благоприятно финансиране на разточителните страни.
   Други смятат, че обстоятелствата изискват ускоряване на концентрацията върху начини за обединяване на задължения. На 23 ноември Европейската комисия предложи, три подхода за издаване на еврооблигации, два от които предполагат взаимни гаранции.
    За всички тези предпазни мерки, правителството на Германия досега налива студена вода върху идеята. Но времето изтича. И мащаба на предстоящата катастрофа изисква радикални отговори.

Няма коментари:

Публикуване на коментар